Английската висша лига, известна още като Премиър лига или Премиършип (на английски: Premier League или Premiership), е дивизията от най-високо ниво в английския футбол. Висшата лига е най-гледаната спортна лига в света[1], както и най-богатото първенство в Европа[2]. Тя е най-доходоносната футболна лига в света, като сборът от приходите на всички клубове участници през сезон 2007/08 възлиза на около 1,93 милиарда паунда.[3] През сезон 2010/11 седем от 20-те клуба с най-висок годишен оборот и още четири след 20-о място в класацията на Deloitte са участници във Висшата лига. [4]
| Английска висша лига | |
| Premier League | |
 | |
| Държава |  Англия |
|---|---|
| Основана | 20 февруари 1992 г. |
| Нива | 1 |
| Брой отбори | 20 |
| Изпадане в | Чемпиъншип |
| Купи | ФА Къп Къмюнити Шийлд |
| Шампион | Манчестър Сити |
| Най-успешни | Манчестър Юнайтед (20 титли) |
| Уебсайт | Официален уебсайт |
 Висша лига 2024/25 | |
| Английска висша лига в Общомедия | |
Учредена е в началото на 1992 г., когато клубовете в Първа английска дивизия от Футболната лига решават да се отделят от основаната през 1888 г. Футболна лига, за да се възползват от изгодна сделка за продажбата на телевизионните си права. В нея се състезават двадесет клуба, като общо 43 различни клуба са участвали поне веднъж в нея.
През 2012 г. Висшата лига подписва договор за продажбата на телевизионните права за малко над 3 млрд. британски лири за три години. [4]
История
Предпоставки
Някои събития от средата на осемдесетте години на 20 век ясно показват нуждата от фундаментални промени в организацията на английския футбол. Неговото състояние в тези години е много лошо – стадионите са в окаяно състояние, удобствата за феновете са почти нулеви, а хулиганството е развито дотолкова, че довежда до петгодишна забрана на английските отбори за участие в европейските клубни турнири[5].
В началото на 90-те години на 20 век английският футбол започва да възвръща позициите си. Националният отбор достига до полуфиналите на световното първенство в Италия през 1990 г., част от стадионите са реконструирани след прилагането на правилата от Репорта на Тейлър за безопасност на футболните стадиони[6]. Това подпомага и за увеличаването на интереса от страна на феновете, което води както до по-висока посещаемост на мачовете, така и до допълнителни финансови средства от телевизионни права[7].
Основаване
В края на сезон 1990/91 г. клубовете от тогавашната Първа английска дивизия взимат решение за създаването на нова лига, която финансово да се управлява от самите отбори, а спортно-технически – от Футболната асоциация. Целта е самите клубове да водят преговори със спонсори и да договарят продаването на телевизионните права на мачовете си. Официалният документ, оформящ принципите на съществуване на новата структура, е подписан на 17 юли 1991 г.[8]
През 1992 г. всички отбори от тогавашната Първа дивизия вкупом се отцепват от Футболната лига и на 27 май 1992 г. официално създават новото дружество, наречено FA Premier League. Това нарушава структурата на английския футбол, съществувала без промяна през последните 104 години. Новата Висша лига заема мястото на върха на английската футболна пирамида, а старата Първа дивизия (която запазва името си) вече заема второто ниво във футболната йерархия. Запазени са и всички връзки между отделните дивизии (изпадащите и изкачващите се отбори между отделните нива)[9].
Първият сезон на Висшата лига се провежда през 1992/93 г. Участие в лигата взимат 22 отбора. Футболистът на Шефилд Юнайтед Брайън Дийн вкарва първия гол в историята на Премиършип при победата на неговия отбор с 2:1 срещу Манчестър Юнайтед.
През 1995 г. броят на отборите във Висшата лига е намален на 20. Те са толкова и до днес въпреки предложенията на ФИФА за намаляването им на 18, отправени през лятото на 2006 г. [10]
Структура
Висшата лига е организация, управлявана от двадесетте клуба, придобили право на участие в нея със спортните си резултати. Всеки клуб изпълнява ролята на акционер с право на един глас при взимането на решения. Клубовете избират директор, изпълнителен директор и борд на директорите, които се занимават с ежедневното управление на Висшата лига.[11] Футболната асоциация не участва активно в управлението на лигата. Тя играе ролята на „специален акционер“ с право на вето при взимането на важни решения като избор на ръководство и промяна на правилата на провеждане на състезанията[12].
Обща информация
Състезание
Във Висшата лига се състезават 20 отбора. Всеки отбор играе срещу всеки по два пъти – веднъж на свой терен и веднъж на стадиона на противника си, което прави по 38 мача на отбор и общо 380 мача за цялата Премиършип за един сезон. В края на сезона последните три отбора отпадат в Чемпиъншип, а на тяхно място влизат първите два от по-долната дивизия, заедно с победителя от плейофите, играещи се между отборите, завършили между 3-то и 6-о място в Чемпиъншип[13].
Отборите, завършили на първите четири места в крайното класиране, получават правото да участват в Шампионската лига, като първите три влизат директно в груповата фаза, а четвъртият се включва в плейофите на същата надпревара, където трябва да преодолее противник в два мача, за да може също да получи право на участие в групите. Петият в Премиършип автоматично печели участие в турнира за Лига Европа, а шестият и седмият също могат да се класират в зависимост от резултатите в турнирите за двете купи: ако носителят и финалистът за ФА Къп (Купата на Англия) завършат измежду първите пет в крайното класиране във Висшата лига, то шестият отбор участва за Лига Европа. Ако носителят на Купата на Лигата е в първите пет, то мястото за Лига Европа отива за най-добре класиралия се и неспечелил дотогава място отбор в първенството. За разлика от ФА Къп, при Купата на Лигата това място не отива за финалиста. [14]
Отборите регистрират състави от 25 футболисти от които 17 имат право да не са „домашно израстли“ (на английски: Home Grown Players). „Домашно израстли“ са футболисти, които независимо от националността или възрастта си са били регистрирани в който и да е клуб, член на Футболната асоциация на Англия или Уелс за прекъснат или непрекъснат период от 36 месеца преди навършването на 21-годишна възраст (или края на сезона, в който навършват 21-годишна възраст). Играчи на възраст под 21 години имат право да участват дори да не са регистрирани в състава от 25 футболисти. [15]
Спонсорство
От 1993 г. Висшата лига е официално спонсорирана от външни компании. Компанията-спонсор има право и да избира името на състезанието, но дотогава всички се придържат към традицията просто да добавят името си пред неизменното Премиършип. Досегашните спонсори са:
Отбори
Общо 41 отбора са взели участие във Висшата лига от нейното основаване през 1992 г. до днес. Два други клуба (Лутън Таун и Нотс Каунти) подписват споразумението за създаването на лигата през 1991 г., но изпадат в последния сезон преди създаването ѝ и не са успели да се завърнат в най-горната английска дивизия.
Шест клуба са участвали във всички сезони на Висшата лига от основаването ѝ. Това са Арсенал, Евертън, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Тотнъм Хотспър и Челси.
Членове на Английска висша лига през сезон 2024/25
След края на сезон 2023/24 за нови членове на Висшата лига се класират първите три отбора от Чемпиъншип: Лестър Сити, Ипсуич Таун и Саутхемптън на мястото на последните три от Висшата лига: Лутън Таун, Бърнли и Шефилд Юнайтед, които изпадат в Чемпиъншип.
Призьори във Висшата лига сезони
Следващата таблица показва клубовете, печелили златните, сребърни и бронзови медали в първенството и голмайсторите по сезони от основаването на Висшата лига.
Шампиони на Англия по клубове
Следните 24 отбора са печелили най-горната дивизия в английския футбол:
- от сезон 1888/89 до 1991/92 – Първа дивизия
- от сезон 1992/93 насам – Висша лига
| Клуб | Шампион | Години |
|---|---|---|
| Манчестър Юн | 20 | 1908, 1911, 1952, 1956, 1957, 1965, 1967, 1993, 1994, 1996, 1997, 1999, 2000, 2001, 2003, 2007, 2008, 2009, 2011, 2013 |
| Ливърпул | 19 | 1901, 1906, 1922, 1923, 1947, 1964, 1966, 1973, 1976, 1977, 1979, 1980, 1982, 1983, 1984, 1986, 1988, 1990, 2020 |
| Арсенал | 13 | 1931, 1933, 1934, 1935, 1938, 1948, 1953, 1971, 1989, 1991, 1998, 2002, 2004 |
| Манчестър Сити | 10 | 1937, 1968, 2012, 2014, 2018, 2019, 2021, 2022, 2023, 2024 |
| Евертън | 9 | 1891, 1915, 1928, 1932, 1939, 1963, 1970, 1985, 1987 |
| Астън Вила | 7 | 1894, 1896, 1897, 1899, 1900, 1910, 1981 |
| Съндърланд | 6 | 1892, 1893, 1895, 1902, 1913, 1936 |
| Челси | 6 | 1955, 2005, 2006, 2010, 2015, 2017 |
| Нюкасъл | 4 | 1905, 1907, 1909, 1927 |
| Шефилд Уензди | 4 | 1903, 1904, 1929, 1930 |
| Блекбърн | 3 | 1912, 1914, 1995 |
| Лийдс | 3 | 1969, 1974, 1992 |
| Уулвърхемптън | 3 | 1954, 1958, 1959 |
| Хъдърсфийлд | 3 | 1924, 1925, 1926 |
| Бърнли | 2 | 1921, 1960 |
| Дарби Каунти | 2 | 1972, 1975 |
| Портсмут | 2 | 1949, 1950 |
| Престън Норт Енд | 2 | 1889, 1890 |
| Тотнъм | 2 | 1951, 1961 |
| Ипсуич | 1 | 1962 |
| Нотингам | 1 | 1978 |
| Уест Бр А | 1 | 1920 |
| Шефилд Юн | 1 | 1898 |
| Лестър | 1 | 2016 |
Класиране в ранглистата на УЕФА
Висша лига
Манчестър Сити
| Позиция | Първенство | Коефициент |
|---|---|---|
| 1 |  Висша лига  |
89.160 |
| 2 |  Серия А |
79.106 |
| 3 |  Ла Лига |
73.989 |
| 4 |  Бундеслига |
71.660 |
| 5 |  Лига 1 |
57.879 |
Информацията е актуална към 8 август 2024 г.
Клубно класиране
За сезон 2024/25 г. следните английски отбори са класирани сред първите 50 в Европа: [16][17]
| Позиция в Европа | Движение | Отбор | Коефициент |
|---|---|---|---|
| 1 | (0) |
 Манчестър Сити |
129 |
| 4 | (+1)  |
 ФК Ливърпул |
102 |
| 10 | (0) |
 Челси |
81.5 |
| 17 | (-6) |
Манчестър Юнайтед | 73 |
| 18 | (+5) |
Уест Хям Юнайтед | 69 |
| 19 | (+3) |
Арсенал | 68 |
| 44 | (0) |
Тотнъм | 41 |
Информацията е актуална към 29 август 2024 г.
Футболисти
Отборите от Висшата лига имат пълната свобода да избират броя и типа играчи, които закупуват. Правилата на първенството не налагат тавани нито на количеството пари, давани за заплати, нито на броя картотекирани играчи. Единствените ограничаващи правила са тези на имиграционните власти, които издават работни визи на футболисти от държави извън Европейския съюз.
В първия кръг на първия сезон на Висшата лига през 1992 – 93 г. броят на футболистите извън Великобритания и Република Ирландия, които започват като титуляри за своите отбори, е само 11.[18] През сезон 2000 – 01 общото количество чужденци е 36%. До сезон 2004 – 05 процентът нараства до 45%. На 29 декември 1999 г. Челси става първият отбор от Висшата лига с титулярен състав, съставен само от чужденци. На 14 февруари 2005 Арсенал излиза със състав, в който и титулярите, и резервите, общо 16 футболисти, са чужденци.[19]
Във връзка с притесненията, че английските клубове предпочитат да купуват евтини чуждестранни играчи, вместо да развиват свои футболни школи, през 1999 г. Министерството на вътрешните работи на Обединеното кралство налага силно ограничен режим за издаване на работни визи на футболисти извън Европейския съюз.[20] Кандидат за подобна виза трябва да докаже, че е взел участие в минимум 75% от официалните мачове на националния си отбор в предишните две години. Единственият друг начин е клубовете да докажат, че въпросният чуждестранен играч има огромен талант и би помогнал много за развитието на играта в Англия.[21]
През 2007 г. в отбори от Висшата лига играят над 260 футболисти, които не са родом от Британските острови. За класата на голяма част от тях говори фактът, че на Световното първенство в Германия през 2006 г. играят общо 102 футболисти от отбори от Висшата лига, сред които и 21 от 23-мата национали на Англия[22].
Заплати
В резултат на огромните приходи, реализирани от клубовете от телевизионни права, заплатите на футболистите нарастват много бързо в годините след основаването на Висшата лига. През първия сезон на Премиършип средната годишна заплата на един футболист е £75 000.[23] През сезон 2003/04 средната заплата за играч от Висшата лига достига £90 000 седмично.[24] През 2013 г. най-високите заплати на играчи във Висшата лига са около £250 000 седмично, докато заплатата на повечето футболисти е между £25 000 и £30 000. [25]
Трансферни рекорди
През деветнайсетте сезона на съществуване на Висшата лига рекордът за най-висока платена трансферна сума за футболист е подобряван 11 пъти. Като най-дълго (над четири години) ненарушен се задържа световният рекорд за трансферна сума, платена от Нюкасъл Юнайтед за Алън Шиърър през 1996 г.
През годините рекордна сума е плащана за следните трансфери:
Почетни листи
- Само Висша лига от сезон 1992 – 93 насам.
Участия
|
Голмайстори
|
.jpg)
Голмайстори по сезони
Българите във Висшата лига
| Футболист | Период | Мача | Гола | Отбор(и) | Дебют |
|---|---|---|---|---|---|
| Бончо Генчев | 1992 – 1995 | 61 | 6 | Ипсуич | 26 декември 1992 г. Арсенал – Ипсуич 0:0
30 минути, влиза на мястото на Пол Годард в 60-ата минута |
| Радостин Кишишев | 2000 – 2007 | 179 | 2 | Чарлтън | 19 август 2000 г. Чарлтън – Манчестър Сити 4:0
90 минути |
| Светослав Тодоров | 2000 – 2007 | 120 | 44 | Уест Хям Портсмут(голмайстор на Чемпиъншип за сезон 2002/2003 с 26 гола) Уигън |
3 февруари 2001 г. Ливърпул – Уест Хем 3:0
17 минути, влиза на мястото на Фредерик Кануте в 73-та минута |
| Димитър Бербатов | 2006 – 2014 | 211 | 90 | Тотнъм Манчестър Юн Фулъм |
19 август 2006 г. Болтън – Тотнъм 2:0
90 минути |
| Стилиян Петров | 2006 – 2012 | 186 | 9 | Астън Вила | 10 септември 2006 г. Уест Хем – Астън Вила 1:1
90 минути |
| Мартин Петров | 2007 – 2012 | 118 | 16 | Манчестър С Болтън |
11 август 2007 г. Уест Хем – Манчестър Сити 0:2
90 минути |
| Валери Божинов | 2007 – 2010 | 11 | 1 | Манчестър С | 11 август 2007 година Уест Хем – Манчестър Сити 0:2
29 минути, влиза на мястото на Роландо Бианки в 61-вата минута |
| Станислав Манолев | 2013 | 5 | 0 | Фулъм | 9 февруари 2013 г. Норич – Фулъм 0:0
90 минути |
| Александър Тонев | 2013 – 2015 | 2 | 0 | Астън Вила | 21 август 2013 г. Челси – Астън Вила 2:1
8 минути, влиза на мястото на Карим Ел Ахмади в 82-рата минута |
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
