В парапсихологията прекогниция (на латински: præ-, „преди“ и cognitio, „придобиване на знание“), също наричана поглед в/към бъдещето,[1] и второ зрение,[2][3][4] е вид екстрасензорна перцепция, която включва придобиването или ефектът на бъдеща информация, която не може да бъде логически заключена от предишно налична или нормално придобивана чрез сетивата информация.[5][6]

Съществуването на прекогниция, както и други форми на екстрасензорно възприятие не се приема от мейнстрийм научната общност.[7][8][9]

Научното изследване на прекогницията като вид екстрасензорно възприятие е затруднена от дефиницията, която имплицитно съдържа идеята за феномена, която е срещу установените принципи на науката [10] или по-специфично това е идеята, че прекогницията трябва да наруши принципа, че ефектът не може да възникне преди причината му. [10] Така че според науката има установение когнитивни склонности, които засягат човешката памет и съждение за вероятност, които създават убеждението, но все пак грешното впечатление за прекогниция [11].

Научно гледище

Ранно разглеждане на темата имаме от Аристотел в неговота книга За пророкуването чрез сънища. Той казва, че „този, който изпраща подобни сънища трябва да бъде бог“, както и че „фактът, че тези, на които ги праща не са най-добрите или най-умните, но просто обикновени хора.“, за това според него „Повечето [така наречени пророчески] сънища, трябва по-скоро да бъдат класифицирани като съвпадения...“ [12].

В съвременната наука:

Физика

Според физиката прекогницията нарушава закона за каузалността на явленията – едно явление не може да бъде наблюдавано преди неговото събитие.

Психология

Психологията понякога обяснява прекогницията като подсъзнателно възприятие, тоест правене на заключения чрез несъзнавано учене.

Психиатрия

Според психиатрията това е халюцинация.

Вижте също

Източници

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.