Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3

Правителство на Никола Мушанов
	Правителство на Никола Мушанов
48-о, 49-о, 50-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Никола Мушанов
Сформиране	7 септември 1931
Разпускане	19 май 1934
Първоначален състав
Коалиция	ДП, БЗНС Врабча 1, НЛП, РП
Министри	10
~ мъже	10
~ жени	0
Представителство
Народно събрание	151 / 273
Хронология
Назначено от	XXIII ОНС

Първото, второто и третото правителство на Никола Мушанов са четиридесет и осмо, четиридесет и девето и петдесето правителство на Царство България, назначени с Укази № 7, № 3 и № 3 от 7 септември 1931 г.^[1], 12 октомври 1931 г.^[2] и 31 декември 1932 г.^[3] на цар Борис III. Управлява страната до 19 май 1934 г., след което е наследено от първото правителство на Кимон Георгиев.

Quick Facts Общи, Държавен глава ...

Close

Основна статия: Правителство на Александър Малинов (1931)

В съответсвие с предизборната си програма кабинетът дава пълна свобода на печата. През 1932 г. е обявена амнистия, която позволява на емигриралите през 1923 г. земеделски ръководители да се върнат в страната и да се включат в политическата борба (БЗНС „Александър Стамболийски“). В същото време Народното събрание гласува нова добавка към „Закона за защита на държавата“. Запазени са старите структури на полицията и Обществената безопасност, продължава безкомпромисната борба срещу комунистите.^[4]

Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. конференция в Лозана. България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг. През три годишното си управление на Народния блок настъпват редица промени сред политическите сили в страната. В унисон с международните тенденции за засилване влиянието на фашистката идеология в обществения живот възниква Национално социално движение на бившия министър-председател професор Александър Цанков, което за крато време спечелва голям брой гласоподаватели. Привържениците на авторитарната идеология са и част от българските офицери, обединени в политическия кръг „Звено“, както и някои младежки организации – Съюзът на българските национални легиони, Българската родна защита и др.^[4]

С надеждата за връщане на Западна Тракия в българските предели, външната политика на Народния блок дава приоритет на връзките с Франция и Югославия. Основано е българо-югославско дружество, проведени са две срещи между цар Борис III и крал Александър. Една година по-късно отношението между двете страни отново охладнява поради влизането на Югославия в т.нар. Балкански пакт (Румъния, Гърция и Турция). Целта на пакта е да се намерят военни гаранции срещу евентуалните опити на България да промени границите си, определени ѝ от Ньойския договор.^[4]

В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанството мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета.^[4]

Кабинетът, оглавен от Никола Мушанов, е образуван от политически дейци на „Народния блок“ (Демократическата партия, БЗНС „Врабча 1“, БЗНС „Димитър Драгиев“, БЗНС „Стара Загора“, Радикалната и Националлибералната партия).