Правителство на Александър Стамболийски 2

Правителство на Александър Стамболийски 2
	Правителство на Александър Стамболийски 2
41-во правителство на България
Общи
Държавен глава	Борис III
Председател	Александър Стамболийски
Народно събрание	212 / 245
Сформиране	9 февруари 1923
Разпускане	9 юни 1923
Първоначален състав
Партия(и)	БЗНС
Министри	8
~ мъже	8
~ жени	0
Хронология
Назначено от	XX ОНС

Второто правителство на Александър Стамболийски е четиридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 9 февруари 1923 г.^[1] на цар Борис III. Управлява страната до 9 юни 1923 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Цанков.

Quick Facts Общи, Държавен глава ...

Close

Нова изборна победа

Непосредствено след образуването на новото правителство, между България и Сръбско-хърватско-словенското кралство е подписано т.нар. Нишко споразумение. Клаузите му са поредица от отстъпки пред западния ни съсед, някои от които граничат с национално предателство (българската държава официално се отказва от Македония и се ангажира да разгроми ВМРО). В отговор националноосвободителната организация на българите в Македония издава смъртни присъди на министри от кабинета на БЗНС. Нишкото споразумение и резултатите от проведените на 22 април същата година парламентарни избори (БЗНС получава 569 139 гласа – 52,7% от вота на всички избиратели и 212 мандата за Народното събрание (по мажоритарната система) обединяват окончателно опозицията и я убеждават, че единственият път към властта е военният преврат.^[2]

Убедителната победа главозамайва земеделските лидери, които не обръщат внимание на многобройните сигнали за подготвян преврат. Едва в дните непосредствено преди осъществяването му министърът на вътрешните работи Христо Стоянов докарва в София 5000 оранжевогвардейци. Ръководството на БЗНС твърдо вярва, че въоръжените селски отряди ще парират всеки опит на опозицията да се добере до властта.^[2]

Държавен преврат и сваляне на правителството

Рано сутринта на 9 юни 1923 г. командваните от офицери членове на Военния съюз, юнкери и редовни армейски части установяват контрол в столицата и по-големите градове. Повечето земеделски министри са арестувани (Стамболийски по това време е в родното си село Славовица), а плахите опити на полицията да окаже отпор на военните завършват без успех. След няколкочасово колебание цар Борис III (за участието му в преврата няма категорични доказателства) подписва указ за назначаване на широко коалиционно правителство, образувано от представители на всички политически сили, без БКП (т.с.), която е противник на БЗНС.^[2]

Кабинетът е оглавен от Александър Стамболийски и съставен от дейци на БЗНС, като листата от министри, публикувана на 12 март 1923 г.^[3] впоследствие търпи няколко промени.