Понтийско царство

Понтийското царство (Regnum Pontii; Pontus; Πόντος) се намирало в областта Понт в Североизточна Мала Азия, по брега на Черно море (Πόντος Εύξεινος или Pontus Euxinus). Граничи с Витиния.

Вижте пояснителната страница за други значения на Понт.

---

Понтийско царство
281 пр.н.е. – 62
Континент	Азия
Столица	Амасия (291 г. пр.н.е. – 183 г. пр.н.е.) Синоп (183 г. пр.н.е. – 63 г. пр.н.е.)
Официален език	старогръцки език
Религия	Синкретизъм
Форма на управление	монархия
Понтийско царство в Общомедия

Царството е основано през 301 пр.н.е. от Митридат I. До 63 пр.н.е. е управлявано чрез регенти. Столици са били Амасия и Синоп.

По времето на цар Митридат VI (132 пр.н.е. – 63 пр.н.е.) царството обхваща освен Кападокия също Колхида, части от Пафлагония и територията Армения.

Царството се унищожава след трите Митридатови войни срещу римските военачалници Луций Корнелий Сула, Лукул и Помпей Велики.

През 63 пр.н.е. Помпей Велики присъединява Понт към Римската империя и го обединява с Витиния в двойната провинция Витиния и Понт.

През 295 г. Диоклециан разделя територията на четири провинции Dioecesis pontica:

1. Пафлагония
2. Diospontus, по-късно Helenopontus
3. Pontus Polemoniacus
4. Малка Армения

Вижте също

• Списък на царете на Понт
• Понтийски гърци
• Боспорско царство