Покъщнина

Покъщнина или традиционна покъщнина е важна съставна част от интериора на българската къща. Представлява съвкупността от всички предмети, задоволяващи нуждите на домакинството.^[1]

Социално-икономическият подем през Възраждането се отразява и върху вътрешната уредба на традиционната българска къща. Краят на XIX и началото на XX век е преход към съвременното жилище, уредбата и покъщнината му. Традиционната покъщнина постепенно се заменя с общоевропейска.

През XIX и началото на XX век се обособяват няколко отделни групи предмети със самостоятелни функции. Според функциите си покъщнината е свързана с:

• използването на водата – глинена стомна, дървен бъкел, дървено ведро, кобилица, меден котел
• храненето – хамбар, кошница, сандък, кош, делва, гърне, бъчва, каца, чувал, нощви, подница, тепсия, тенджера, сито, джезве, скара, връшник, тас, чиния, паница, кана, бъклица, нож, павур, софра
• употребата на огъня – кремък, огниво, ръжен, главнярник, маша, пиростия, свещник, лоениче, верига
• дневната и нощната почивка – миндер, одър, възглавница, одеяло, креват, козяк, столче, черга
• чистотата – пешкир, леген, корито, бухалка
• жилищната украса – сламени украшения, ковьори, вази
• обредите – кандило, иконостас, просфорник

Източници

1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3486.