Плебейските сецесии (на латински: Secessio plebis, в превод Отделяне на плебса) мирен начин на борба на плебеите в римските съсловни борби против патрициите през V - III век пр.н.е. Сецесиите представляват напускане на града, което води до спиране на икономическия живот в Рим. Така плебеите успявад да постигнат своите политически и икономически изисквания.

Secession plebis на Mons Sacer, от B. Barloccini, 1849.

Първата сецесия се състои през 494 пр.н.е. Плебеите тогава напускат Рим и се настаняват на Свещената планина.[1] В Рим настъпва глад. Плебеите успяват чрез протестта си да въведат службата народен трибун. Според Тит Ливий (a.u.c., II, Kap. 32-33) Сенатът изпраща консулът Агрипа Менений Ланат да накара плебеите да се върнат отново в града. Той има успех и голяма част от исканията им се изпълняват чрез закона Lex Sacrata.

Втората плебейска сецесия, този път на Авентин, се провежда през 450 или 449 пр.н.е. и има за успех приемането на Законите на дванадесетте таблици.

С третата плебейска сецесия на Яникулум 287 пр.н.е. диктаторът Квинт Хортензий успява чрез Lex Hortensia да постигне признаването на решенията (plebis scitum) на Народното събрание на плебеите като закони и пълното равноправие на плебеите.

По време на грабежите на Рим от галите с Брен през 387 пр.н.е. изчезват всички записки. Изследователите наричат тези протести генерална стачка на долните съсловия.

Литература

Източници

Външни препратки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.