Пиперица

Пипѐрица е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Пиперица
Пиперица 41.410227, 23.436089 Пиперица
Общи данни
Население	6 души[1] (15 март 2024 г.) 1,81 души/km²
Землище	382 km²
Надм. височина	271 m
Пощ. код	2831
Тел. код	07438
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	56352
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019)

История

Църквата „Вси Светии“ е от средата на XIX век.^[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пиперинца (Pipérintsa) е посочено като село с 48 домакинства и 160 жители българи.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Пиперица, чифлик на един мелнички чорбаджия. На С от Валовища 4 1/2 часа, до Петровската река. Поляна с най-добра земя. Гръцка църква. 25 къщи само българе.[4]

“

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, селото е окупирано от гръцката армия.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[5]

	Численост
Общо	23
Българи	22
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	1

Личности

Родени в Пиперица

• Тодор Лазаров, български революционер и селски ръководител на ВМРО.^[6]
• Илия Иванов, български революционер и селски войвода на ВМРО.^[6]
• Петър Витанов, български революционер от ВМОРО и четник на Яне Сандански.^[7]

Починали в Пиперица

• Георги Казепов (1880 – 1923), български революционер, деец на ВМОРО
• Никола Хаджиев (1882 – 1948), български революционер, деец на ВМОРО и ВМРО

Бележки

1. www.grao.bg
2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 115.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
6. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 174, ISBN 978-619-00-1431-7.
7. Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 37, ISBN 978-619-00-1431-7.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.