Петър Жилков

Петър Михалев Жилков е български учител, участник в Априлското въстание.

Петър Жилков
български учител
Роден	1845 г. Копривщица, Османска империя
Починал	1909 г. (64 г.) Копривщица, Царство България
Награди	„Свети Александър“

Роден е в Копривщица през 1845 година. Скромен труженик на народната просвета, учителства в класното училище в Копривщица през периода 1861 – 1876 година. През 1875 се жени за Ана Каблешкова, сестра на Тодор Каблешков^[1]. Член на копривщенския революционен комитет. След потушаването на Априлското въстание е заточен на остров Родос. В свободна България по негова инициатива училището отново е отворено. Слаб и болнав, продължава да учителства в родния си град и се пенсионира след полувековна просветителска дейност. До края на живота му обаче няма ден, в който да не е при учениците.^[2]

Приживе Петър Жилков отказва всякакви награди, високи длъжности и опълченска пенсия с думите: „За дворно място не се борих, а за гробно. Борих се за свободата на българския дух. Тоя дух трябваше да има где да живее – да има своя земя“.^[1]

През 1920 г. е удостоен посмъртно с орден „Св. Александър“ IV степен.^[3]

Бележки

1. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Симелпрес, 2014. с. 98 – 99.
2. Сапунджиев, Е. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. София, Изд. „20 априлъ 1876 г.“. 1926 г., Доросиев, Л. „Учебното дело в Копривщица преди освобождението ни“., Том 1, с. 274 – 420.
3. ЦДА, Ф. 3К, оп. 2, а.е. 123, л. 123

Тази статия за учител все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с история на България, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Тази статия, свързана с Османската империя, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.