Remove ads
Петър Петров Волгин е български журналист, писател и политик. От юни 2024 г. е български евродепутат от политическа партия Възраждане.
| Петър Волгин | |
| български журналист | |
 Волгин през 2024 г. | |
| Роден |
28 септември 1969 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Литература | |
| Жанрове | роман |
| Семейство | |
| Съпруга | Даниела Големинова |
| Деца | Теа, Александър |
| Петър Волгин в Общомедия | |
Ранни години и образование
Рожденото му име е Петър Петров Георгиев. Променя фамилията си на Волгин, по името на рода на баща му, който е с руско потекло.[1] Роден е в София на 28 септември 1969 г. Баща му Петър Николов Георгиев Волгин е последователно говорител в Българското радио, драматург в няколко театъра и служител в рекламния отдел на радиота, като има и няколко издадени стихосбирки.[2] Майка му Галина Лилова Банчева е строителен инженер.
Като дете Петър Волгин участва в Детската театрална студия на Двореца на пионерите, а едва 10 годишен печели конкурс за изпълнител на детски роли в радиопиесите на БНР.[3] Основното си образование завършва в 32 Единно средно политехническо училище с преподаване на руски език „Климент Охридски“ в София. След това е приет в Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“, където се дипломира през 1988 г. В периода 1988 – 1990 г. отбива задължителната си военна служба.
В периода 1990 – 1995 г. учи българска филология в Софийския университет; дипломната му работа е посветена на руския литературен авангард през 20-те години на ХХ век.
Журналистическа кариера
През 1992 – 1993 г. Петър Волгин работи като репортер в Канал 1 на БНТ. Година по-късно започва работа в програма „Хоризонт“ на Българско национално радио. Най-напред е репортер, а после водещ на обедното предаване „12+3“ и на новинарските емисии на програма „Хоризонт“.
Първото му авторско предаване е „Без контрол“, което започва да се излъчва на 1 април 1998 г. в ефира на БНР.[4] В предаването се обсъждат провокативни за времето си теми – както творчеството на Фридрих Ницше, Владимир Набоков, Херберт Маркузе, Пиер Паоло Пазолини, така и теми като нетрадиционните сексуални практики, наркотиците, проституцията, евтаназията.[4] „Без контрол“ бързо набира популярност, спечелва си много почитатели, но и критици. Тогавашният медиен регулатор, Националният съвет за радио и телевизия, настоява БНР да спре предаването, но ръководството на радиото отказва. Волгин твърди, че „Без контрол“ е „интелектуална провокация към хората, които обичат да си задават въпроси“, че е „карнавално“ предаване в смисъла, вложен в това понятие от Михаил Бахтин.[5]
В началото на 2001 г. Петър Волгин заедно с други свои колеги започва протестни действия срещу намесата на правителството на СДС при избора на нов генерален директор на БНР. На 19 март 2001 г. той и Лили Маринкова са уволнени от радиото. Следват още уволнения на протестиращи журналисти.[6] Няколко месеца по-късно новото ръководство на БНР ги възстановява на работа, а Петър Волгин започва новото си авторско предаване „Дим над водата“.[7] Освен като водещ на „Дим над водата“ и „12+3“ той е и продуцент на следобедните предавания по програма „Хоризонт“.
През 2005 г. Петър Волгин започва работа в телевизия TV7. Първоначално има рубрика в сутрешния блок на телевизията, където прави авторски коментари по актуални политически теми, включва зрители директно в ефир, а двамата с редактора Божан Петров правят ироничен преглед на печата. По-късно започва да води ежедневното политическо предаване „Вярно с оригинала“,[8][9] което се излъчва в продължение на четири години. Запазената марка на тандема Волгин – Петров продължава и тук – авторски коментар на водещия, сатирично представяне на новините, включване на зрители, дискусия с гости по актуалните политически събития.[10] През 2009 г. Волгин стартира новото си авторско радиопредеване „Деконструкция“,[11] което се излъчва всяка събота между 12:00 и 14:00 часа в ефира на БНР от 2009 г. до 21 декември 2015 г. На 21 декември 2015 г. Управителният съвет на БНР обявява,[12] че преустановява предаването заради многобройни нарушения на Закона за радио и телевизия, както и заради акт за административно нарушение, наложен на БНР от Съвета за електронни медии (СЕМ) от 17 декември. Десетки хора протестират пред сградата на радиото с желание предаването да бъде възобновено. Съюзът на българските журналисти излиза със специална декларация, в която определя спирането на „Деконструкция“ като „страх от истината и безсилие да я отстоиш пред силните на деня“.[13]
След спирането на „Деконструкция“ Волгин става част от редакторския колектив на „12+3“. В началото на 2014 г. създатели на това предаване излизат с позиция, осъждаща изявите на Волгин. В отворено писмо журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев заявяват, че се срамуват от това, че „напълно основателно повече от половин година протестиращите срещу правителството на антиевропейската, русофилска олигархия освиркват шумно и с нескрито презрение името на шефа и един от водещите на предаването – Петър Волгин“. Според тях изявите на Волгин сриват авторитета на предаването.[14]
От октомври 2020 г. Волгин е водещ на ново предаване по БНР – „Политически НЕкоректно“, в което му партнира като водеща журналистката Силвия Великова.[15]
През 2024 г. Волгин започва да записва и излъчва подкаст в YouTube, който се казва „Абсолютно свободно с Петър Волгин“.
Противоречия
Волгин е известен с проруските си позиции, които предизвикват обществени скандали, като в 2022 година дори се стига до искане на оставката му и обществена реакция срещу разпространяваната от него дезинформация.[16][17] Разпространяването на дезинформация води до вътрешен мониторинг от страна на БНР на предаванията, на които Волгин е водещ.[18] На 10 април 2022 оперната певица Александрина Пендачанска подава оставка от обществения съвет на БНР, заради злоупотребите с дезинформация на Волгин в националния ефир.[19][20]
На 20 март 2023 г. Съветът за електронни медии публикува доклад във връзка с извършения от медийния регулатор мониторинг на предаването „Политически НЕкоректно“ за осемте издания, разпространени между 05.11.2022 г. и 29.01.2023 г. за спазването на принципите в чл. 6, чл. 8, чл. 10, чл. 11 и чл. 17 от Закона за радиото и телевизията.[21] Наблюдението е извършено по предложение на журналистката и член на СЕМ Пролет Велкова.[22] В наблюдавания период СЕМ обработва 11 писма, които съдържат сигнали относно поведението на водещия Петър Волгин в ефир, свободата на словото и коментарите в предаването, твърдения за излъчване на дезинформация и пропаганда за войната в Украйна, както и за невярна информация за природния газ и газовите доставки.[23]
През октомври 2023 г. 41 роднини и членове на семействата на жертви на комунистическия режим завеждат колективен иск срещу Волгин. Поводът е неговото изказване, че е „достатъчно да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.[24] Във връзка със същото изказване са образувани и индивидуални дела срещу журналиста.[25] В края на 2023 г. Петър Волгин печели на първа инстанция делото, заведено срещу него от Ц.Г., която е осъдена да му плати 1200 лв.[26]
През декември 2023 г. Програмният съвет на БНР взима решение записаното интервю на Волгин с посланичката на Русия в България да не бъде излъчено заради неспазване на журналистическите стандарти.[27][28] В специална декларация, разпространена в деня преди излъчването на интервюто, съпредседателят на ДПС Делян Пеевски остро възразява срещу предстоящото излъчване и "настоява СЕМ и другите регулаторни органи да се самосезират, за да не се допусне "подобна провокация" в национален ефир".[29] Спирането на интервюто предизвиква реакции на политици, анализатори и журналисти, повечето от които определят това действие като "класическа цензура".[30] Отчетът на БНР за 2023 г. е приет от СЕМ с критика заради реториката в предаванията на Волгин и разпространяването на дезинформация.[31] Няколко месеца по-късно Волгин казва, че именно цензурата е една от основните причини да влезе в политиката.
Политическа кариера
На изборите за европейски парламент, които се провеждат на 9 юни 2024 г., Волгин се явява като кандидат на партия „Възраждане“, като е включен на второ място в листата.[32] След преброяването на бюлетините става ясно, че Волгин е избран с най-много преференции от всички кандидати за евродепутати – 71 224 гласа.[33] В Европейския парламент Волгин е говорител на новосформираната група „Европа на суверенните нации“, от която е част.[34][35]
Remove ads
Волгин е женен за Даниела Големинова, водеща в обедното предаване на програма „Хоризонт“ „12+3“. Двамата имат две деца – Теа и Александър.[36][37]
- Носител на наградата „Сребърна вълна“ на Медийния фестивал в Албена през 2000 г. за най-добро радиопредаване – „Без контрол“
- Носител на наградата „Сребърна вълна“ на Медийния фестивал в Албена през 2003 г. за най-добро радиопредаване – „Дим над водата“
- Носител на наградата за радиожурналистика „Сирак Скитник“ за 2003 г.
- Носител на приза „Номер 1“ на програма „Хоризонт“ на БНР през 2013, 2014 и 2015 г.
- Носител на наградата „Златен глас“ на името на Надежда Дженева през 2014 г.
- Носител на наградата на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България в категорията „За професионална и гражданска етика“ през 2016 г.
- Носител на наградата „Златно перо“ на СБЖ за принос към българската журналистика през 2020 г.
Remove ads
- Медиен апокалипсис. Велико Търново: Gaberoff, 2000, 192 с. ISBN 954-9607-35-6 [38][39]
- Лудница. Велико Търново: Gaberoff, 2004, 384 с. ISBN 954-9607-99-2
- Неудобните. София: Слънце, 2004, 320 с. ISBN 954-742-078-X
- (в съавторство с Искра Ангелова) Обичам ли те?. София: Изток-Запад, 2007, 238 с. ISBN 978-954-321-359-7
- Радикална еврейска енциклопедия. София: Изток-Запад, 2013, 288 с. ISBN 978-619-152-156-2 [40][41]
- Политически НЕкоректно. София: Слънце, 2018, 350 с. ISBN 978-954-742-255-1
- Живот в радиото. София: Изток-Запад, 2022, 398 с. ISBN 978-619-01-1006-4
Remove ads
Remove ads
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
Remove ads