Петер О. Хотевиц (на немски: Peter O. Chotjewitz) е немски писател, преводач и юрист, автор на романи, разкази и радиопиеси.
| Петер О. Хотевиц Peter O. Chotjewitz | |
| Роден | 14 юни 1934 г. |
|---|---|
| Починал | 15 декември 2010 г. Щутгарт, Германия |
| Професия | писател, преводач, юрист |
| Националност |  Германия |
| Жанр | роман, разказ, радиопиеса |
| Награди | „Награда Георг Макензен“ (1969) |
| Уебсайт | |
Петер О. Хотевиц е роден през 1934 г. в Берлин в семейството на художник-приложник и чиновничка. В края на 1945 г. семейството се мести в северен Хесен, където до 1955 г. Хотевиц живее на село.
Учи в гимназия и от 1948 до 1950 г. се обучава за бояджия и завършва с изпит за правоспособност. Наред с това учи в Касел във вечерна гимназия и през 1955 г. полага матура.
После следва право в университетите на Франкфурт на Майн и Мюнхен. От 1961 г. е стажант в „Берлинския върховен съд“. Започва второ следване по публицистика, история и философия в Свободния университет на Берлин. През 1965 г. полага нужния втори юридически държавен изпит.
След това живее като писател на свободна практика.
От 1976 до 1973 г. пребивава в Рим като стипендиант на „Villa assimo“, а после се завръща във ФРГ.
През декември 1969 г. установява контакт с основателите на терористичната организация Фракция Червена армия Андреас Баадер и Гудрун Енслин по време на техния престой в Италия. Когато през април 1970 г. Баадер е арестуван в Берлин, той се легитимира с паспорт на името на Петер Хотевиц. По-късно Хотевиц е защитник на Баадер в процеса срещу него.
В ранната си литературна дейност Хотевиц създава експериментални текстове, в които използва колажи и монтажна техника. През 70-те години преминава към лявоангажирано, реалистично творчество.
Освен собствените му произведения, от значение са преводите му от италиански – пресъздава на немски почти всички пиеси на Дарио Фо.
Последната му творба, романът „Моят приятел Клаус“ („Mein Freund Klaus“), излиза през 2004 г.[1]
От 1995 г. писателят живее в Щутгарт. Член е на Съюза на немските писатели.
Умира през 2010 г. на 76-годишна възраст.[2]
- Hommage à Frantek, 1965
- Ulmer Brettspiele, 1965
- Die Insel. Erzählungen auf dem Bärenauge, 1968
- Roman. Ein Anpassungsmuster, 1968
- Abschied von Michalik, 1969
- Freude am Es, 1969
- Vom Leben und Lernen. Stereotexte, Hörspiele, 1969, 2004
- Die Trauer im Auge des Ochsen, 1972
- Itschi hat ein Floh im Ohr, Datschi eine Meise, 1973
- Kinder, Kinder!, 1973
- Malavita, 1973
- Reden ist tödlich, schweigen auch, 1974
- Die Briganten, 1976
- Durch Schaden wird man dumm, 1976
- Die Gegenstände der Gedankenstille, 1976
- Der dreißigjährige Friede, 1977
- Die Herren des Morgengrauens, 1978
- Saumlos, Königstein im Taunus 1979, 2004
- Die mit Tränen säen, 1980
- Mein Mann ist verhindert, 1985
- Der Mord in Davos, 1986
- Tod durch Leere, 1986
- Die Juden von Rhina, 1988
- Die Rückkehr des Hausherrn, 1991
- Straßenkinder, 1991
- Mein Schatz unterm Dachboden, 1995
- Kannibalen, 1997
- Rom – Spaziergänge auf der Antike, 1999
- Das Wespennest, 1999
- Als würdet ihr leben, 2001
- Der Fall Hypatia, 2002
- Machiavellis letzter Brief, 2003
- Urlaub auf dem Land, 2004
- Alles über Leonardo aus Vinci, 2004
- Fast letzte Erzählungen, 2007
- Mein Freund Klaus, 2007, 2014
- Fast letzte Erzählungen 2, 2009
- Fast letzte Erzählungen 3, 2010
- Fast letzte Erzählungen 4, 2010
- 49 VIPs Simultantexte, 2010
- Tief ausatmen, 2012
- Mein Freund Klaus, 2014
- 1969: „Награда Георг Макензен“
- 2000: Literaturpreis der Stadt Stuttgart
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
