From Wikipedia, the free encyclopedia
Пѐтгъс[2] (на гръцки: Πεντάλοφος, Пендалофос, катаревуса: Πεντάλοφον, Пендалофон, до 1926 година Πέτγα, Петга[3]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Пеония в административна област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година Петгъс има 191 жители.
Петгъс Πεντάλοφος | |
Изглед на селото | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Пеония |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 420 m |
Население | 155 души (2021 г.) |
Демоним | петгъжа̀ни[1] |
Пощенски код | 613 00 |
Телефонен код | 2343 |
Селото е разположено на 6 километра югозападно от демовия център Гумендже (Гумениса) в югоизточните склонове на планината Паяк (Пайко). Край селото е разположен Петгъският манастир „Свети Никодим Светогорец“, метох на атонския Симонопетра.
На 1900 m югоизточно от селото и на 2300 m северозападно от Геракарци (Гераконас), от дясната страна на коларския път Петгъс – Геракарци, в местността Тумба на естествен хълм е открито антично селище, обявено в 1996 година за защитен паметник.[4]
В XIX век Пилорик е чисто българско село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от средата на XIX век.[5]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Петгиз (Petjes, Petgiz),[6] на картата на Йоргос Кондоянис е отбелязано като Петгас (Πέτγας), християнско село. Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Петгис (Πέτγκις) е село с 38 християнски семейства.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Петгъс живеят 330 българи християни.[8] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото (Petgaz) има 376 българи екзархисти.[10]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото (Пет гъз) изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
„ | Макар че населението от селото ни да е чисто българско, от четири години насам училището и черквата ни са затворени. Причините за затварянето им не знаем. Молим да се дадат нужните заповеди за отварянето им. От името на населението кмет Иван, член Гоно.[11] | “ |
Според данни на кукушкия околийски училищен инспектор Никола Хърлев през 1909 година в Петгъз има назначен от Екзархията български учител, но властите не допускат отварянето на българско училище поради статуквото.[12]
По данни на Екзархията в 1910 година Петгъс е чифлигарско село с 65 семейства, 323 жители българи и една черква.[13]
В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Πέτγας) има 300 екзархисти и 50 патриаршисти.[7][14]
При избухването на Балканската война двама души от Петгъс са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]
По време на Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата Петгъс попада в Гърция. Местният български учител получава заплашително писмо от гърците:
„ | Учительо Благий. Много Ви се моля да учиш учениците ти на елинска писменост, а не на българска, зщаото ще развалят тишината ви елинските учители... ако не чуете ще пострадате... Македония елинска беше, здраво елинска [е] и ще бъде здраво елинска, защото нашите проливат кръв като река всеки ден заради това място...[16] | “ |
В 1912 година е регистрирано като селище с християнска религия и „македонски“ език. Преброяването в 1913 година показва Петгас (Πέτγας) като село със 182 мъже и 149 жени.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Петгаз има 120 къщи славяни християни.[17]
Българските му жители са принудени да се изселват в България. Ликвидирани са 20 имота на жители, преселили се в България.[7] В 20-те години на XX век в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско с 27 бежански семейства и 104 жители.[18]
В 1926 година името на селото е променено на Пендалофон.
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Цигарчи камен[19] | Τσιγάρτσι Κάμιν | Ксиролития | Ξηρολιθιά[20] | възвишение на ЮИ от Рамна и на С от Цигарево[19] |
Голем дол[19] | Γκολέμ Ντόλ | Мегалос Лакос | Μεγάλος Λάκκος[20] | река на Ю от Рамна[19] |
Дуков рид[19] | Δούκοφριτ | Рахи Дука | Ράχη Δούκα[20] | възвишение на ЮЗ от Рамна[19] |
Бесина[19] | Μπεσίνα | Лекани | Λεκάνη[20] | местност на З от Рамна[19] |
Бачилка[19] | Μπατσίλκο | Тирокомейон | Τυροκομεΐον[20] | възвишение на ЮЗ от Петгъс и на СЗ от Рамна[19] |
Грамайци[19] | Γκραμάϊτσι | Петротон | Πετρωτόν[20] | възвишение на ЮЗ от Петгъс и на С от Рамна (529,6 m)[19] |
Пресекта[19] | Πρεσέκτα | Ставродроми | Σταυροδρόμι[20] | местност на ЮЗ от Петгъс[19] |
Берковица[19] | Μπέρκοβιτς | Ститос | Στήθος[20] | възвишение на З от Петгъс[19] |
Албанджинде[19] | Άλμπαντσίντε | Агриомилиес | Άγριομηλιές[20] | възвишение на СЗ от Петгъс[19] |
Муркова тумба[19] | Μούρκοβα Τούμπα | Псилома | Ψήλωμα[20] | възвишение на И от Петгъс (422 m)[19] |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.