Пекче

Царство Пекче е една от първите корейски държави. Едно от древните Три царства в Корея.

Пекче Хангълː백제 Ханчаː 百濟
18 г. пр.н.е – 660 г.
Царството около 375 година
Континент	Азия
Столица	Уирьесонг (18 пр.н.е–475 г.) Унджин (475 – 538) Саби (538 – 660)
Официален език	старокорейски
Религия	будизъм, конфуцианство, корейски шаманизъм
Форма на управление	Монархия
Крал
18 г. пр.н.е. – 28 г.	Онджо (първи)
641 – 660	Уиджа (последен)
История	Древност
Основаване	18 пр.н.е
разширения на крал Кунчого	346 – 375
Будизма става официална религия	384
Падането на последната столица Саби	18 юли 660
Население
Преброяване	3 800 000
Днес част от	Северна Корея  Южна Корея
Пекче в Общомедия

Царството е основано през около 20 г. пр.н.е. В днешна Южна Корея. Царството просъществува до 7 век когато е завладяно от източния си съсед царство Сила (Шила). Малко по-късно Шила завладели целия полуостров и сложили началото на държавата Корея.

Държавата Пекче е една от най-старите държави в Корея. Смята се че е основана през 18 година пр.н.е. от цар Онджо. Царството се намирало около днешния град Суел в Южна Корея.

Истинските военни успехи и значително разширение идват при управлението на цар Кои (234 – 286). По време на управлението си той завладява племенния съюз Махан. Той продължава завоеванията си и завладява териториите на днешна Южна Корея. Втория велик завоевател е цар Кунчого (376 – 375). Той насочва вниманието си най-вече на север срещу царство Когурьо като завладява голяма част от царството. През пети век царството има връзки с Китай и Япония. Царете имали връзка най-вече с императорите на Китай. В края на 6 и 7 век Пекче участвали във войните на Корейския полуостров, в които войни се намесили и китайците. В резултат от унищожителните войни държавата Пекче се разпада.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Пекче