Патронник

Патронник – участък от канала на ствола, в който се поставя патрона. По своята форма и размер съответства на гилзата. С останалия канал на ствола се съединява посредством куршумния вход (куршумно легло), необходим (в нарезното оръжие) за плавно врязване на куршума в нарезите.

Патронник на пистолет. Фиксацията на гилзата се осъществява с опирането на нейния срез в ръбче на патронника.

История

Сменяема зарядна камера на кремъчно оръжие

Патронника е развитие на зарядната камера, в която се поставял барутния заряд в дулнозарядното оръжие. В артилерията аналогичната по предназначение част на ствола се нарича камера (на английски: chamber). При някои средневековни оръдия (например, бомбардата) зарядната камера може да е сменяема, а при изстрел се притиска към затворния срез на ствола с клин, винт или ръчка. След широкото въвеждане на задното пълнене с унитарни патрони, в задната част на ствола започва да се прави ямка с гладки стенки за поставянето на патрона, наречено, съответно, патронник. В револвера ролята на патронник играят отворите на неговия барабан, също наричани и камети.

Устройство

Размерите на патронника се избират съответствени според размерите на патрона (гилзата), с цел свободно влизане на патрона в патронника при възможни отклонения от размерите в пределите на установени допуски, а също и замърсяване, запрашаване или гъста смазка по патроните. При това притискането на патрона в патронника следва да е такова, че да осигурява надеждна обтурация (да не се допуска преминаване на барутните газове в промеждутъка между стенките на гилзата и патронника) и в същото време да не се допуска раздуване или разкъсване на гилзата.

Макет на винтовка G3 със срез на патронника, виждат се каналите на Ревели по неговите стени.

Понякога на стените на патронника се правят разнообразни канали или насечка. Правите надлъжни канавки – т.нар. „канали на Ревели“ – съединяват канала на ствола с патронника и служат за подаване на част от барутните газове в пространството между гилзата и стените на патронника, като по този начин се облекчава екстракцията (извличането на гилзата от патронника след изстрел) и предотвратяват скъсването и. Като правило те се използват в оръжията с полусвободен затвор, където екстракцията става при голямо триене в патронника, което трябва да се намали, поради което и се използват каналите на Ревели. Спиралните канали или насечките на стените на патронника, обратно, служат за повишаване на триенето на гилзата в стените на патронника, забавяйки отварянето на затвора в системите със свободен затвор.

Начини за фиксация на патрона в патронника

Фиксация на патрон с опора в предния срез на гилзата.

Фиксация на патрона с опора ската на гилзата.

Патрон, гилзата на който има цилиндрично удебеление (пръстен, пояс) за фиксациия в патронника.

За произвеждането на изстрела, гилзата на патрона следва да е фиксирана в патронника. Това се осъществява по няколко начина:

• Фиксацията на патрона в патронника се осъществява с опора на удебелението на дъното (фланец, шапка) на гилзата в затворния срез на ствола. В този случай се осигурява здрава и надеждна фиксация, а гилзата и патронника може да имат големи допуски по дължина. Но удебеленията в дъното на гилзата изискват увеличение на напречните размери на целия възел, а следователно и на затвора, съответно растат габаритите и теглото на оръжието като цяло, а в затворната кутия (или в цевната кутия) трябва да се направи изрез за изхвъргача, което усложнява негото производство; освен това, увеличеното дъно на гилзата съществено затруднява проектирането на механизма за подаване на боеприпасите и (в ако има пълнител) съществено намалява боекомплекта в него.

• Фиксацията на патрона в патронника се осъществява с опора предния срез на гилзата в ръб на патронника. Този способ се използва само при патрони с къси цилиндрични гилзи, използвани в пистолетите и картечните пистолети, тъй като фиксацията е слаба, поради малката площ на фиксиращите елементи.

• Фиксацията на патрона в патронника се осъществява с опора ската на гилза с бутилковидна форма в съответен скат на патронника. Този способ има достатъчно надеждна фиксация, но е пригоден само за патрони с бутилковидна гилза и изисква голяма точност при производство като на гилзите, така и на самия патронник.

• Фиксацията на патрона в патронника се осъществява за счёт опора цилиндрично удебеление (пръстен, пояс) на дъното на гилзата, в канал (ложа) на патронника. Този способ се използва в системите голям калибър или за особено мощни стрелкови боеприпаси. Той осигурява много здрава и сигурна фиксация, но изисква използването на сложни и скъпи за производство гилзи със специални удебелени стени в дънната част, а също и на патронник със съответния увеличен размер на канала, което оскъпява и неговото производство.

Литература

• Благонравов А. А. – Основы проектирования автоматического оружия. М.: Оборонгиз, 1940.
• Кириллов В. М. – Основы устройства и проектирования стрелкового оружия. Пенза: Пензенское высшее артиллерийское инженерное училище, 1963.
• Бабак Ф. К. – Основы стрелкового оружия. Спб.: Полигон, 2003.
• Алферов В. В. – Конструкция и расчет автоматического оружия. Пенза, 1977 г.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Патронник“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​