From Wikipedia, the free encyclopedia
Партизанската акция на 24 март 1944 г. се отнася до партизанска акция под предводителството на Иван Врачев рано сутринта на 24 март 1944 година, когато град Копривщица е превзет от партизаните на бригада „Георги Бенковски“ и чета „Бачо Киро“ на бригада „Чавдар“. Четниците на двете групи нападат и превземат полицейския участък, разположен в сградата на бившия турски конак. След пленяването на полицейската групировка, станала без бой, следва изгарянето на общинския архив, като е организиран и митинг, на който говори Стефан Халачев. Така град Копривщица се оказва първият град в България овладян от партизански съединения.[1][2][3]
.jpg)
Акцията е планирана, след като са нанесени поражения на партизанските чети и отряди, действащи в района на градовете в Средногорието – Пирдоп, Панагюрище и Карлово. Населението е изплашено, жертвите са големи. Такъв въпрос дали да се действа стои пред командването на двете бойни единици. Партизаните по този въпрос са единодушни – да се превземе град Копривщица, останал с твърде малки сили за отбрана и охрана. По данните на партизанските осведомители и разузнаването им, градът се отбранява от около осемдесет души въоръжени стражари от Обществена сила. Приблизително толкова по брой са и партизаните, но имат само един с автомат, а за пушките – само с по десетина патрона, а те са и от различни оръжейни системи. Според разработения план, цели на нападението са общината, полицейският участък, пощата и отделни лица.[4]
Целта на акцията е да се нанесе удар по Копривщица, като се отвлекат главните противникови сили, дислоцирани в района на Панагюрище, Пирдоп и Стрелча, и да се облекчи положението на действащите там бойци на съпротивата, а освен това да се повдигне духът на населението. Акцията бива планирана да се проведе с изненада в ранното утро, когато стражата още не е готова за действие, и с условие да не се прекъсват телефонните линии, защото самото спиране на връзката може да алармира полицията в града и съседните населени пунктове, с което да провали целия замиъл.[4]
И в този случай е характерно непрекъснатото разузнаване. Няколко дни преди акцията с тази цел са изпратени едни от най-отговорните и опитни партизани. Непосредствено също и преди тръгването на групите пак бива проучена обстановката. Сутринта на 24 март се вижда, че положението в града не е променено, следователно нищо не налага да се променя и планът на акцията. Най-точни данни за полицията дава пренощувалият в участъка и сетне преминал в нелегалност подофицер.[4]
В плана се предвиждат три щурмови групи, на всяка от тях е назначен по един обект: първата – срещу пощата, втората – срещу полицейския участък и третата – срещу общината. Освен това те се предвиждат малки групи за залавяне на врагове. Други групи са поставени за охрана на пътищата и е заделен малък резерв. За водачи на отделните групи се определят местни жители и партизани, които са се учили в града и го познават. Благодарение на изненадата, акцията се провежда строго по замисъла, врагът е хванат и обезоръжен, а партизаните за бързо овладяват града. Като резултат духът на населението се повдига, а партизаните вземат като трофеи повече от петдесет пушки, един автомат, десетина пистолета, ръчни гранати и много патрони.[4]
Този ден са разстреляни бившият кмет Иван Рашков и настоящият Цанчо Дебелянов, последния поради неизпълнен ултиматум, даден му по-рано. В следващите часове, партизаните се изтеглят на юг към калето в местността Смиловене.[2]
Като последствие от акцията в Копривщица са арестувани за разпити чрез инквизиции около четиридесет души и са изгорени шест партизански къщи. На 31 март ятаците на отряда Иван Кривиралчев и Христо Тороманов са разстреляни от полицията. Ремсистите Велко Йончев и Кунчо Фитлеков са запалени със спирт и изгорени живи.[1][2]
Грую Ценов, женен в Копривщица брациговец, е деец на БРСДП (т.с.). По професия телеграфист, работи като кюмюрджия (въглищар) в гората. Подложен е на преследване и интерниране заради неговите политически убеждения. Съдбата му е решена отново в Копривщица (женен е за копривщенка). По време на сбирка в квартирата му на комунисти на 5 февруари 1924 г. кметът на града с втори мандат Иван Рашков, придружен от полицаи, го повиква до входната врата и го застрелва с личния си пистолет.[5]
Иван Рашков е кмет с първи мандат през 1919 г. и втори от 1921 до 1925 г. Цанчо Дебелянов е кмет от 1932 до 1934 г. и от 1940 до 1944 г., с междинен кметски мандат в село Радуил.[6]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
