Панко Кирилов Анчев е български литературен критик и публицист.
| Панко Анчев | |
| български литературовед | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил във | Великотърновски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История на литературата, литературна критика |
Роден на 25 март 1946 г. във Варна. Завършва ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ през 1971 г. Журналист в Радио Варна (1972 – 1973). Главен редактор и директор на книгоиздателство „Георги Бакалов“ (1973 – 1990). Директор на РТВЦ – Варна (1996). Отговорен редактор на списанието за литература и изкуство „Простори“. Автор е на книги по въпросите на литературната история, културологията, философията на историята, политологията.
Под негова и на Иван Гранитски обща редакция излизат Събраните съчинения на Димитър Талев в 15 тома, а също и поредицата „Българска класика“ (и двете са издания на издателство „Захарий Стоянов“ – София).
Неколкократно е избиран за общински съветник във Варна като кандидат на Българската социалистическа партия.[1] Бил е председател на Постоянната комисия по култура, вероизповедания и медии при общинския съвет.[2] Определян е като „основен двигател на българо-руските културни връзки между Варна и Москва“.[2]
Член на Съюза на българските писатели.
Живее във Варна.
Журналистът, поет, редактор, критик и публицист Иван Гранитски причислява Анчев към „плеядата големи, оригинални български мислители и философи“ и пише „[в]печатляващи са неговите усилия да навлиза в неизследвани духовни територии, безстрашието му да се втурва в редица бели полета от историята и философията на българската литература и култура от епохата на Средновековието до наши дни.“[3] Писателят, есеист и литературовед професор Симеон Янев определя Анчев като „[ерудиран] историк на идеите и философ на историята“, притежаващ „отвореност, но и критичност към идеите и подходите на модерността и постмодерността“.[4] Янев също пише „Когато никой не се решаваше да публикува първите книги на Борис Христов и Петя Дубарова, Панко Анчев пое този риск, за да ги четем днес като част от класиката на вчерашния ден. (...) В днешно време нему принадлежи още една историческа заслуга. Панко Анчев е измежду малцината, ако не и единствен български литератор, който днес продължава да следи отблизо руския литературен живот и сътрудничи в руски литературни издания.“[4]
В същото време, ученият биолог д-р Георги Чалдъков включва Анчев в числото на „некомпетентни (...) и неморални хора, които причиняват различни (...) болести в нашето общество“,[5] а писателят и журналист от Гласът на Америка и Свободна Европа Петър Доков остро критикува Анчев, обвинявайки го, че чрез критиката на западния глобализъм се опитва да лансира антиевропейски, панславистки и проруски идеи, и определя неговите текстове като „измъкнат[и] от архива на Азиатския департамент на царска Русия“.[6] Журналистката Веселина Томова, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Afera.bg, в своя статия обвинява Анчев, че „като председател на Комисията по култура [в] местния варненски парламент награждава, толерира и издейства спонсорства само на онези писатели, които са му лични пажове“.[7] Томова също цитира коментар на поета Валери Станков, според когото Анчев, като главен редактор на книгоиздателство „Георги Бакалов“, „безжалостно размаз[ва] (...) цяло едно литературно поколение в нашия град [Варна]“.[7]
- Носител на националната литературна награда „Атанас Далчев“ за 2008 г.[8]
- почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ в Москва (2009)[9][10]
- наградата на СБП на името на Богомил Нонев за есеистика, публицистика и журналистика за 2010 г.
- наградата на СБП за литературна критика за 2013 г. за книгите „Работа на ума“ и „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“
- наградата на в. „Словото днес“ за най-добра литературно-критическа публикация във вестника през 2014 г.
- наградата на СБП за литературна критика за 2015 за книгата „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“
- Националната награда за литературна критика „Нешо Бончев“ за 2016 г.[11]
- Награда „Варна“ за литература за 2018 г. за книгата „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“[12]
- Специалната награда „Захарий Стоянов“ за заслуги към отечеството за 2018 година
- Наградата на СБП за литературна критика за 2018 г. за книгите му „Българският ум. Теория и история“, „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“ и „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“
- Специалната награда на УС на СБП за 2022 година
- „Творци и слово“ (Статии и портрети). София: Народна младеж, 1982, 202 с.
- „Човекът в словото“. 1986.
- „Съвестта на думите“. София: Народна младеж, 1989, 173 с.
- „Въведение във философията на българската литературна история“. София: Захарий Стоянов, 2001, 320 с.
- „Философия на литературната история“. София: Захарий Стоянов, 2004, 686 с.
- „Разумът в българската история“. София: Захарий Стоянов, УИ „Св. Кл. Охридски“, 2005, 432 с. ISBN 954-739-700-1
- „Малкият народ: теория, история, състояние“. София: Захарий Стоянов, 2007, 280 с.
- „Найден Вълчев. Литературна анкета“. София: Захарий Стоянов, 2007, 302 с.
- „Друг начин на мислене“. София: Гео Милев, 2008, 438 с. ISBN 978-954-333-012-6
- „Смисълът на литературознанието“. София: Гео Милев, 2009, 256 с. ISBN 978-954-09-0283-8
- „Христо Ботев като мислител“. София: Захарий Стоянов, 2010, 166 с. ISBN 978-954-09-0519-8 [13]
- „Руският разум“. Сливен: „Обнова“, 2010, 316 с. ISBN 978-954-9486-22-3
- „Българската история по Антон Дончев“. София: Захарий Стоянов, 2012, 190 с. ISBN 978-954-09-0568-6 [14]
- „Българският ум. Непрочетеният Иван Хаджийски“. София: Захарий Стоянов, 2012, 160 с. ISBN 978-954-09-0722-2
- „Българският ум. Непрочетеният Цветан Стоянов“. София: Захарий Стоянов, 2013, 200 с.
- „Работа на ума. Вариации върху теми“. Пловдив: Жанет 45, 2013, 306 с. ISBN 978-954-491-966-5
- „Българският свят. Историята на националната литература като история на националния свят“. София: Захарий Стоянов, 2014, 503 с. ISBN 978-954-09-0865-6 [15]
- „Българският ум. Непрочетеният Тончо Жечев“. София: Захарий Стоянов, 2015, 270 с.
- „Грозната муза. Идеи, личности и мотиви в българското литературознание от ХХ век“. София: Захарий Стоянов, 2016[16]
- „Българският ум. Непрочетеният Георги С. Раковски“. София: Захарий Стоянов, 2016
- „В зоната на разпада. Романите на Ф. М. Достоевски“. София: Захарий Стоянов, 2017
- „Българският ум. Теория и история“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 328 ISBN 978-954-09-1204-2
- „Българският ум. Непрочетеният Димитър Талев“. София: Захарий Стоянов, 2018, с. 210 ISBN 978-954-09-1288-2
- „Критикът като мислител. Непрочетеният Кръстьо Куюмджиев“. София: ИК АТЛ – 50, 2018, с. 156 ISBN 978-619-7194-39-5
- „Българският ум. Непрочетеният Захарий Стоянов“, София: Захарий Стоянов, 2019, с. 248 ISBN 978-954-09-1366-7
- „Идеите в литературния процес. Българската литература в Модерната епоха“, София: Захарий Стоянов, 2020, с. 368 ISBN 978-954-09-1440-4
- „Въведение в Йордан Радичков. Опити върху творчеството му“, София, ИК „АТЛ - 50“, 2020, с. 192 ISBN 978-619-7194-72-2
- „Въведение в Иван Вазов. Опити върху творчеството му“, София: Захарий Стоянов, 2021, с. 312. ISBN 978-954-09-1489-3
- „Йордан Йовков“, библиотека „Дълг и чест“, София: Захарий Стоянов, 2021, ISBN 978-954-09-1535-7
- „Въведение в П. К. Яворов. Опити върху творчеството му“, ИК „АТЛ - 50“, 2021, с. 176, ISBN 978-619-7194-86-9
- „Идеите като думи. Преди да се формира стилът на епохата“, ИК „АТЛ - 50“, с. 188, ISBN 978-619-7194-91-3
- "Пенчо П. Славейков. Въведение в творчеството му", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2022, с.256, ISBN 978-954-09-1603-3
- "Преподобни Паисий Хилендарски. Въведение в неговото цивилизационно дело", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2022, с. 224, ISBN 978-954-09-1641-5
- "Петко Р.Славейков", библиотека "Дълг и чест". София: Захарий Стоянов, 2022, с. 328, ISBN 978-954-09-1691-0
- "Литературата като обществено съзнание", София: ИК АТЛ-50, 2023, с. 142, ISBN 978-619-7687-08-8
- "Иван Хаджийски. Вариации върху теми от неговото творчество", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2023, с. 288, ISBN 978-954-09-1726-9
- "Св. Софроний Врачански", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2023, 224, ISBN 978-954-09-1740-5
- "Христо Ботев", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2023, 272, ISBN 978-954-09-1723-8
- "Теория на литературния процес", София: ИК АТЛ-50, 2024, с. 156, ISBN 978-619-7687-22-4
- "Любен Каравелов", библиотека "Дълг и чест", София: Захарий Стоянов, 2024, 296, ISBN 978-954-09-1828-0
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
