Падеш

Па̀деш или понякога Па̀деж е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.

Падеш
Падеш 41.930315, 23.000369 Падеш
Общи данни
Население	507 души[1] (15 март 2024 г.) 14,2 души/km²
Землище	35 852 km²
Надм. височина	700 m
Пощ. код	2747
Тел. код	07414
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	55107
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023)
Кметство    – кмет	Падеш Валери Качулски (ДСБ, СДС)

География

Селото е разположено в падина, откъдето идва и името му. То е в планината Влахина, която обгражда селото като венец и допринася за благоприятния климат. Районът е плодороден - добре представени са както овощните култури, така и зеленчуковите насаждения. Край селото тече река Габровщица, десен приток на Струма.

От връх Чуката се открива невероятна гледка към Рила и Благоевград. В подножието на този връх има иглолистна гора, в която са намерили убежище много диви животни.

История

По силата на Санстефанския мирен договор селото остава в пределите на България. По силата на Берлинския договор селото е върнато на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Падеш, 3 1/2 часа на З от Джумая. Околност стръмна и камениста. 290 къщи.[2]

“

В 1898 година е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за паметник на културата.^[3]

В селото е организиран комитет на ВМОРО, а на 14 февруари 1903 година селото е нападнато от турски аскер и са убити Иван Стоилков, Тиме Кьосевски, Лазар Стаменов, Ангел Стоянов, Велика Зашова, Стоимен Петканов, Димитър Цървенков, а са ранени Якимов и Велико Стоичков, изнасилени са Яна Стоянова (65), Мария Ангелова (58), Мария Петрова, Христина Стоянова, Мария Георгиева, Елена Янчева, Мария А. Чокарска, Магдалена Стоянова, Именка Христова, Велика Георгиева.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Падеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[6]
Класове	Ученици			Учители			Учителки
	момчета	момичета	общо	редовни	волнонаемни	общо	редовни	волнонаемни	общо
първи	17	4	21	1	2	3		1	1
втори	6	3	9
трети	12	0	12

Население

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1250 души, всичките българи-християни.^[7]

Численост на населението според преброяванията през годините:^[8][9]

Година на преброяване Численост 1934 1455 1946 1545 1956 1490 1965 1222 1975 1086 1985 972 1992 902 2001 835 2011 683 2021 508

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

	Численост	Дял (в %)
Общо	683	100.00
Българи	646	94.58
Турци	0	0.00
Цигани	9	1.31
Други	3	0.43
Не се самоопределят	0	0.00
Неотговорили	25	3.66

Личности

Родени в Падеш

• Георги Багажев (1860 – 1940), български революционер и проветен деец
• Георги Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[11]
• Георги Янакиев - Пелтека, (1857 – ?) български революционер
• Деспот Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, 1 рота на 11 сярска дружина^[12]
• Лазар Иванов (1855 – ?), получава килийно образование, учител в родното си село до 1878 година, след това е свещеник в Падеш и Лешко^[13]
• Смилен Димитров Сейменски (1866 – 1901), български революционер
• Стойчо Милушев (1866 – 1923), български комунист
• Цветко, деец на ВМРО^[14]

Бележки

1. www.grao.bg
2. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
3. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 92.
4. Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 363 - 364.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
6. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
8. „Справка за населението на село Падеш, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“ // nsi.bg. Посетен на 22 октомври 2017.
9. „The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 22 октомври 2017.
10. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 октомври 2018.
11. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 269.
14. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.