село в община Благоевград, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Па̀деш или книжовно Па̀деж е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
| Падеш | |
  Падеш  Падеш | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 507 души[1] (15 март 2024 г.) 14,2 души/km² |
| Землище | 35 852 km² |
| Надм. височина | 700 m |
| Пощ. код | 2747 |
| Тел. код | 07414 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 55107 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Падеш Валери Качулски (ДСБ, СДС) |
Селото е разположено в падина, откъдето идва и името му. То е в планината Влахина, която обгражда селото като венец и допринася за благоприятния климат. Районът е плодороден - добре представени са както овощните култури, така и зеленчуковите насаждения. Край селото тече река Габровщица, десен приток на Струма.
От връх Чуката се открива невероятна гледка към Рила и Благоевград. В подножието на този връх има иглолистна гора, в която са намерили убежище много диви животни.
По силата на Санстефанския мирен договор селото остава в пределите на България. По силата на Берлинския договор селото е върнато на Османската империя. В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Падеш, 3 1/2 часа на З от Джумая. Околност стръмна и камениста. 290 къщи.[2] | “ |
В 1898 година е построена църквата „Свети Димитър“, обявена за паметник на културата.[3]
В селото е организиран комитет на ВМОРО, а на 14 февруари 1903 година селото е нападнато от турски аскер и са убити Иван Стоилков, Тиме Кьосевски, Лазар Стаменов, Ангел Стоянов, Велика Зашова, Стоимен Петканов, Димитър Цървенков, а са ранени Якимов и Велико Стоичков, изнасилени са Яна Стоянова (65), Мария Ангелова (58), Мария Петрова, Христина Стоянова, Мария Георгиева, Елена Янчева, Мария А. Чокарска, Магдалена Стоянова, Именка Христова, Велика Георгиева.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 16 души от Падеш са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[6] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 17 | 4 | 21 | 1 | 2 | 3 | 1 | 1 | |
| втори | 6 | 3 | 9 | ||||||
| трети | 12 | 0 | 12 | ||||||
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1250 души, всичките българи-християни.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 683 | 100.00 |
| Българи | 646 | 94.58 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 9 | 1.31 |
| Други | 3 | 0.43 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 25 | 3.66 |
Георги Багажев (1860 – 1940), български революционер и проветен деец Георги Стоянов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11] Георги Янакиев - Пелтека, (1857 – ?) български революционер Деспот Ангелов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, земеделец, 1 рота на 11 сярска дружина[12] Лазар Иванов (1855 – ?), получава килийно образование, учител в родното си село до 1878 година, след това е свещеник в Падеш и Лешко[13] Смилен Димитров Сейменски (1866 – 1901), български революционер Стойчо Милушев (1866 – 1923), български комунист Цветко, деец на ВМРО[14]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
