Павликянски говор

Терминът павликянски говор описва български диалект от групата на родопските рупски говори.

Павликянски говор
Страна	Република България
Регион	Пловдивско, Плевенско
Говорещи	около 40 000
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български Рупски говори Павликянски говор
Официално положение
Официален в	–
Регулатор	Секция за българска диалектология и лингвистична география

Павликянски говорят приблизително 40 000 души, предимно от района на Раковски (Пловдивско) и Свищов. Езикът на банатските българи има редица общи черти с павликянския говор. Предполага се, че компактна маса павликяни (последователи на специфично християнско течение, част от които приемат впоследствие католицизма) е живяла в Родопите, след което се е разселила в Южна България, Северна България и е стигнала до Банат. Сравнително затвореният начин на живот на павликяните е способствало за запазването на някои архаични черти в техния говор.

Характеристики

• Преход х⇒в, когато х е в началото на думата пред гласна: вѝтро (хитро).
• Преход х⇒й, когато х е пред съгласна или в края на думата: тèйно, стрàй (страх), умѝрай (умирах)
• Като застъпник на стб. ѫ, ъ, ѧ, ь под ударение се изговаря ъ, a без ударение – ạ: ръ̀ка—рạчѝца, дъш—дạждъ̀т.
• Застъпник на ѣ е е (изговаряно с почти същата широчина като обикновено е): бèл, бèх, врèме.
• Когато са ударени е преминава в и, а o⇒у: тѝбе (тебе), нѝго, нѝма (няма); гул (гол), муй (мой).
• Наличие на преходи и⇒ы и и⇒ъ, когато и е ударено: вы̀но, еды̀н, ры̀за; ọбъ̀чай, гọдъ̀на, жъ̀тọ.
• Редукция на неударено и⇒ъ: шърòкọ, бọгàтъ (богати).
• По-твърди съгласни, в сравнение с останалите родопски говори. В това число -я/-ятокончанията за 1л.ед.ч. и 3л.мн.ч. се втвърдяват и придобиват вида: кòсъ (кося), вървъ̀ (вървя), мòлът (молят), платъ̀т (платят).
• Форма за лично местоимение 3 л. ср. род и вместо го: йà унỳạ мòмчê – дуведы̀ и тỳк.
• Една членна форма (-ът, -та, -то, -те): мòмъкът, момàта, мòмчето, момцѝте.

Вижте също

• Павликяни
• Павликянски правопис
• Банатски българи
• Чепински говор
• Хвойненски говор
• Широколъшки говор

Литература

• Стойков, Стойко. „Българска диалектология“