Ощава

Оща̀ва е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.

Ощава
Ощава 41.787848, 23.22084 Ощава
Общи данни
Население	70 души[1] (15 март 2024 г.) 1,69 души/km²
Землище	41,746 km²
Надм. височина	1002 m
Пощ. код	2847
Тел. код	074337
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	54537
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Кресна Николай Георгиев (независим политик; 2015)

География

Село Ощава е разположено в северозападните подножия на Пирин планина. Селото има повече от петнадесет махали, които са пръснати по двата бряга на преминаващата река Дяволска /Шейтан дере/ сред борови гори и поляни. Надморската височина е различна и се движи от 450 до 750 метра надморска височина. Има видимост към най-високите и красиви пирински върхове – Синаница, Вихрен, Албутин, Плешки, Каменитица и връх Пирин. Разстоянието от разклона на главен път Е-79 близо до Кресненското ханче е 13 километра, като преди това се преминава през село Стара Кресна. Пътят е асфалтов и в много добро състояние.

В землището на селото има два минерални извора – Хладката и Врелата баня. Водата на хладката минерална баня много отдавна се ползва от местните жители за лечение на опорно-двигателния апарат и костно-ставни заболявания. Разположена е в красивата местност Банището.

Етимология

Произходът на името Ощава (остар. Хощава, Хущава) е неясен.

История

През XIX век Ощава е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак.

Черквата „Свети Тодор Тирон“ е строена през 1930 година, на мястото на старата черква, която е била опожарена по време на Балканската война от турците. Селото е опожарявано и по време на Кресненско-Разложкото въстание. Тогава в селото е убит и ръководителя на въстанието Стоян войвода. Имало е килийно училище към старата черква, а новото школо е строено в началото на двадесетте години на миналия век. В землището има много оброчища на различни светци.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Хущава (Houschtava) е посочено като село със 115 домакинства с 380 жители българи.^[2] Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Ощава живеят 1350 души, всичките българи-християни.^[3] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Hochtava се състои от 1440 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 50 ученици.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ощава са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926 – 1927 година[6]
Класове	Ученици			Учители			Учителки
	момчета	момичета	общо	редовни	волнонаемни	общо	редовни	волнонаемни	общо
първи	17	2	19	1	2	3		1	1
втори	12	0	12
трети	10	0	10

След 9 септември 1944 г. в селото има и опит за въоръжена съпротива срещу комунистическата власт, потушена с много жестокости от тогавашната власт.

В средата на миналия век селото е било прочуто и с духовата си музика.

Езерец

 Основна статия: Езерец (Пирин)

В 1956 година махалата Езерѐц е обявена за отделно село.^[7] С решение на Министерски съвет от 24 октомври 2012 година село Езерец е присъединено обратно към Ощава.^[8][9]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[10]

	Численост
Общо	66
Българи	64
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	2

Културни и природни забележителности

Край река Дяволска има много красиви кътчета. В района природата е изваяла причудливи скални мегалити с различна форма. В землището на Ощава има два минерални извора, които могат да се превърнат балнеолечебни центрове.

Редовни събития

Съборът на село Ощава е на празника на Света Петка, който се провежда в почивните дни на първата седмица на месец август. От три години се прави и черковен събор на Малка Богородица.

Личности

Родени в Ощава

• Георги Марков (1972 – 2018), български футболист
• Георги Трендафилов, участник в Кресненско-Разложкото въстание, загинал в боя при Моравска на 9 октомври 1878 година заедно с още 8 обградени въстаници^[11]
• Григор Костадинов (1893 – 1977), български просветен деец
• Д. Стоименов (1877 – ?), участник в Илинденско-Преображенското въстание в Одринско с четата на Кръстьо Българията^[12]
• Крум Монев (1927 – 2001), четник при Герасим Тодоров
• Хараламби (Ралан) Анастасов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, чалкчия, ІІ отделение, четата на Дончо Златков, щаб на 15 щипска дружина^[13]
• Харалампи Бояджиев, учил в Мелник,^[14] в Солунската гимназия и Скопската прогимназия,^[15] деец на Македонската студентска група и участник в обединителния конгрес на МФЕО и СМЕО^[16]
• Хараламби Дулев (? – около 1920, Гара Пирин), деец на ВМОК, куриер на Дончо Златков^[17]
• Яне Костадинов (1833 – 1927), български свещеник и революционер

Родени в Кърпелева

• Иван Кърпелев, български революционер, деец на ВМОРО, ятак на Яне Сандански, в къщата му са укривани отвлечените жени при аферата „Мис Стоун“^[18]

Свързани с Ощава

• Георги Янев, български свещеник в Ощава, архиерейски наместник в Горна Джумая.

Починали в Ощава

• Стоян Карастоилов (Стоян войвода) (1848 – 1878), български революционер

Външни препратки

• Ощава – лобното място на Стоян войвода

Бележки

1. www.grao.bg
2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192 – 193. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
6. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
7. Мичев, Николай, Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987. София, Наука и изкуство, 1989. с. 115.
8. Министерски съвет на Република България. Две села на територията на община Кресна се присъединяват към други населени места^{[неработеща препратка]}
9. Решение № 878 от 25 октомври 2012 г. Обн. ДВ. бр. 84 от 2 ноември 2012 г.
10. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
11. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 218.
12. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
14. Български исторически преглед 30 (1 - 3). Българско историческо дружество, 1983. с. 78.
15. Тасев, Христо. Борба за национална просвета в Мелнишкия край. Народна просвета, 1987. с. 155.
16. НБКМ-БИА C VIII 38
17. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 69.
18. Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 111.