принц на Савоя, херцог на Монферат From Wikipedia, the free encyclopedia
Отон Евгений Мария Савойски (на италиански: Oddone Eugenio Maria di Savoia; * 11 юли 1846, Кралски замък в Раконинджи; † 22 януари 1866, Генуа), е принц на Савоя, херцог на Монферат и син на първия крал на Италия Виктор Емануил II.
| Отон Евгений Мария Савойски Oddone Eugenio Maria di Savoia | |
| херцог на Монферат | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Базилика „Суперга“ (Торино) |
| Управление | |
| Период | 11 юли 1846 – 22 януари 1866 |
| Други титли | принц на Савоя |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Виктор Емануил II Савойски |
| Майка | Мария Аделхайд Австрийска |
| Братя/сестри | Мария Клотилда Савойска Умберто I Савойски Амадей I Мария Пия Савойска Карл Алберт Савойски Виктор Емануил Савойски Виктор Емануил Леополд Савойски Природени: Витория Гуериери ди Мирафиори Емануеле Алберто Гуериери ди Мирафиори Емануела Мария Гуериери ди Ровербела Савоярда Савойска Донато Етна Виторио ди Ро Мария Пия ди Ро Витория Де Доменичис Доменико Скарпета Около 20 други с фамилия Гуериеро/Гуериеро |
| Съпруга | няма |
| Деца | няма |
| Отон Евгений Мария Савойски в Общомедия | |
Принц Отон Савойски е син на Виктор Емануил II (* 1820; † 1878), крал на Сардиния-Пиемонт, а по късно и крал на Обединена Италия, и на съпругата му Мария Аделхайд Австрийска (* 1822, † 1855), ерцхерцогиня на Австрия. Негови дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян и Мария Тереза Австрийска-Тосканска, а по майчина – ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян, сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Има пет братя и две сестри:
Има един природен брат и една природена сестра от втория брак на баща си и около 26 природени братя и сестри от негови извънбрачни връзки.
Роден със сериозно генетично заболяване, от двегодишна възраст той има тежки инвалидизиращи симптоми (нанизъм и деформации в развитието),[1] следователно е оставен встрани от придворния живот на Савойския дом поради несигурното си здравословно състояние. Надарен с необичайна интелигентност, находчивост и интелектуална жизненост, той се посвещава на учене, проявявайки през краткия си живот интерес към различни теми – научни и художествени.
Прекарва лятото на 1861 г. в Пели (тогава независима община недалеч от Генуа), където избира Вила „Ломелини Ростан“ за своя резиденция; както и заради мекия климат, благоприятен за крехкото му здраве, изборът му е продиктуван и от голямата му страст към морето, родена в него още в годините на много ранното му детство, когато кралското семейство прекарва ваканции в Специя. Завръщането в двора през есента е кратко, като се има предвид, че скоро, след като забелязва положителния ефект, който периодът, прекаран на Ривиерата, носи както на тялото, така и на духа му, той получава разрешение от баща си да се премести за постоянно в Генуа, като вземе за резиденция Кралския дворец.
Генуезкият му период се характеризира с щастливо и задълбочено изучаване на технически и художествени дисциплини: от география до музика, от езици до плаване с лодка (заради този си интерес е привлечен към Кралския флот по заповед на баща си и е назначен за корабен капитан).
Защитник и популяризатор на изкуствата и интелектуалното дело, Отон учредява четири годишни награди за студентите от Лигурската академия за изящни изкуства, на която е провъзгласен за почетен президент, както и за Лигурското дружество за родна история. Къщата му с библиотека от над хиляда тома скоро става място за срещи и културни дебати за най-известните градски личности на изкуството и науката: граждански и военни власти, университетски преподаватели, академици, художници, включително скулптора Санто Варни, който е негов съветник и приятел, художниците Тамар Луксоро и Доменико Паскуале Камбиазо.
На 5 юни 1862 г. заминава с братята си на изток за образователно пътуване на борда на пирофрегата Говерноло. Посещава Каляри, Палермо, Катания, Месина, Неапол, Помпей, докато достига Константинопол на 16 август, където пътуването завършва. Завръща се в Генуа на 15 септември. Пътуването оказва дълбоко влияние върху духа на младия Отон, разпалвайки интереса му към Античността и класическото изкуство, и му позволява да създаде богата колекция от предмети на изкуството.
През лятото на 1863 г. успява да направи ново пътуване до Сардиния и Неапол, където се интересува от археология, финансирайки разкопки, ръководени от знаменития археолог Джузепе Фиорели.
Обратно в Генуа се посвещава на изучаването на естествознанието под ръководството на Микеле Лесона, по-специално на малакологията, събирайки богата колекция от черупки, водорасли и колибри (колекция сега е изложена в Природонаучния музей „Джакомо Дория“).[2]
През лятото на 1864 г. лекарите не му позволяват да предприеме ново пътуване, а по-скоро го съветват да плува в морето, така че младият Отон отива на гости на маркиз Ала Понцоне в елегантната вила „Дурацо Бомбрини“, в крайбрежното градче Корниляно (днес район на западните предградия на Генуа). Връщайки се там на следващата година, Отон замисля идеята да го превърне в свой постоянен дом, център на своите колекции и проучвания и благодарение на застъпничеството на неговия кръстник, принц Евгений Емануил Савойски-Вилафранка-Соасон, Виктор Емануил II се съгласява с покупката.
Умира на 19-годишна възраст в Кралския дворец в Генуа, в нощта между 21 и 22 януари 1866 г.[3] Погребан е в Базилика „Суперга“ в Торино.
В завещанието си оставя на Генуа значително наследство от гръцки вази, бронз, керамика, стъкло и римски скъпоценни камъни, които сега се съхраняват в Лигурския археологически музей[4]. Други произведения се съхраняват в Галерията за модерно изкуство в града, наречена на негово име.[5]
Генуа кръщава на него участък от наскоро построения престижен околовръстен път до морето (между пл. „Кавур“ и бул. „Аурелио Сафи“). През 1944 г. правителството на Република Сало, решено да накаже Савойците след 8 септември чрез заличаване на топонимията, посветена на тях, променя името на улицата, избирайки мацинианското „Маурицио Куадрио“[6] вместо Отон; новото име остава непроменено и до днес.
Град Торино кръщава на него важна свързваща улица между пл. „Статуто“ и пл. „Балдисера“, на границата на квартал „Сан Донато“.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
