Отвъден свят

Отвъден свят, още отвъдно, е концепция в историческата индоевропейска религия, реконструирана в сравнителната митология. Сравнителни религиозни, митологични или метафизични понятия, като „царство на свръхестествени същества“ и „царство на мъртвите“, се срещат в културите по целия свят.^[1] Смята се, че духовете пътуват между светове или слоеве на съществуване в такива традиции, обикновено по оста като гигантско дърво, стълб на палатка, река, въже или планина.^[1][2][3]

Преживяванията, близки до смъртта, често описват тунел със светлина, който привлича душата

Етимология

Терминът, използван от Марк Лукан в неговото описание на келтския отвъден свят, се превежда „друга земя/свят“, на латински: calque of orbis alius.

Индоевропейска реконструкция

Много индоевропейски митологии показват доказателство за вяра в някаква форма на „Отвъден свят“ и в много случаи като в персийски, гръцки, германски, келтски, славянски и индийски митологии трябва да се пресече река, за да се влезе в него и обикновено старец транспортира душата през води.^[1][2][3] В гръцката и индийската митология се смята, че водите на реката измиват греховете или спомените, докато келтските и германските митове имат води, предаващи мъдрост, което предполага, че докато спомените за умрелите се измиват, пиещият от водите ще придобие вдъхновение.^[3] Пътешественикът обикновено среща куче или в качеството си на пазител на Отвъдния свят, или като водач на скитника. Примери за това са гръцкият Цербер, триглавата хрътка на Хадес и индийската Сордура Сарвара, една от хрътките на Яма, чиито имена могат да произхождат от индоевропейски * ḱerberos, означаващ „забелязан“.^[3] В индоевропейските митологии Отвъдния свят е изобразен по много начини, включително спокойни ливади, острови и сгради, което затруднява определянето на начина, по който се е гледал първоначалният протоиндоевропейски отвъден свят.^[3] Владетелят на мъртвите вероятно е бил Йемо, божественият близнак на Ману, първият човек.^[4][5]

Вижте също

• Живот след смъртта
• Рай
• Ад

Източници

1. Gods, goddesses, and mythology, Volume 11, C. Scott Littleton, Marshall Cavendish, 2005, ISBN 0-7614-7559-1, ISBN 978-0-7614-7559-0. Pp. 1286 – 1287
2. The Lost Beliefs of Northern Europe Hilda Ellis Davidson, Routledge, 2002 ISBN 0-203-40850-0, ISBN 978-0-203-40850-6. pp.67 – 76
3. Mallory Adams, с. 439.
4. Lincoln 1991, с. 32 – 38.
5. Jackson 2002, с. 81.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Otherworld в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​