Ойкумене

Ойкумене (на старогръцки: οἰκουμένη «заселена» (земя), от на старогръцки: οἰκέω «населявам, обитавам») е частта от света, овладяна от човечеството.

Терминът „ойкумена“ (οἰκουμένη) е употребен от Херодот в книга 3, част 114 от „Историята“.

Преди него за първи път с израза „ойкумене“ Анаксимандър картографира заселените страни, а Хекатей от Милет подобрява тази първа карта на ойкуменето.

Терминът «οἰκουμένη» на старогръцки има няколко значения:

1. населена земя, т.е. земята, обитавана от хора;
2. древногръцката земя, т.е. земите населени с древногръцки племена;
3. земя, свят, т.е. земи известни на човечеството като цяло.

Във Византия „ойкуменето“ прераства в ойкуменизъм – политическа и идеологическа доктрина, която определя имперската територия за „дом”, противопоствен на варварските земи. Едва след покръстването на България, с признаването на царската титла на Петър I, България влиза към „ойкуменето“.

В края на XIX век тази дума и нейните производни започват да се разпространяват в западноевропейските езици в контекста на икуменическото движение сред протестантите.

Допълнителна литература

• Дитмар А. Б. Рубежи Ойкумены: Эволюция представлений античных ученых об обитаемой земле и природной широтной зональности. — М.: Мысль, 1973. — 136 с. — 65 000 экз. (обл.)
• Нейхардт А. А., Шишова И. А. Семь чудес древней Ойкумены / Отв. ред. Э. Д. Фролов. — М.: Наука, 1990. — 129, [8] с. — (Из истории мировой культуры). — 50 000 экз. — ISBN 5-02-004735-X.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ойкумена“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​