дълга тънка лека брадва с евразийски произход From Wikipedia, the free encyclopedia
Овчарската брадва е дълга тънка лека брадва с евразийски произход, използвана през миналите векове от овчарите в Карпатите, в Словакия, Чехия, Полша, Украйна, Румъния и Унгария.[1] Овчарската брадва е инструмент и бастун, който може да се използва като леко оръжие. Има символични исторически и културни конотации и все още се използва като опора в много традиционни танци, например одземок (odzemok).
В езиците на различните народи: унгарски – fokos; чешки и словашки – valaška, полски (в разл. региони): ciupaga, rąbanica, obuszek, cekanka, wataha, wataszka, две късни форми в румънски vătaf (master shepherd); румънски – baltag, secure; руски – валашка, valaška; украински – бартка, bartka, топірець, topirets. В българския се среща като балта, балтия (от румънското baltag). Среща се и като гуцулска брадва от карпатски вид (гуцулска дръжка).[2]
Овчарска брадва е лека брадва с дълга и права дървена дръжка, често с метално капаче. Дължината обикновено е малко повече от 1 метър. Дръжките обикновено са гравирани, тъй като техните собственици имат достатъчно време за изработка.
Днешните овчарски брадвички са предимно декоративни, някои от които имат златни или сребърни глави (предимно месинг, желязо, хромирано желязо, дърво или алуминий – рядко се случва всяка глава на брадва да е от твърдо злато или сребро). Много от тях се считат за произведения на изкуството (особено тези, създадени през 60-те години от високопланински жители). Те били умело щамповани и украсени според древната традиция. Основните мотиви са слънцето, звездите (вихър), кометите, дървото на живота, цветята, дърветата като ела или смърч и различни геометрични дизайни. Някои ковачи използват много различни, сложни печати.
Първото писмено споменаване на овчарската брадва идва от съда на император Цин Шъхуан. Той е изобразен и върху скитски изображения. Първите потребители на овчарската брадва са били евразийски номади. Много от тях са открити в гробове на авари. Освен често срещаните източни степни видове, аварското влияние може да се усети и върху дръжките на унгарската брадва.
През IX век унгарските воини са използвали леки брадви на дълги дръжки, наречени fokos, във военния си арсенал по време на нашествието си в Централна Европа. Освен тях прабългарите, а също и аланите и славяните използвали подобни оръжия.
В Словакия и Полша овчарските брадви са неразделни инструменти на местните овчари, заедно с тежки декоративни колани. В словашката култура овчарската брадва е популяризирана от местната историческа личност, разбойника Юрай Яношик.
В Унгария модифицираните брадви са били използвани и като бойни оръжия от унгарските воини в ранния модерен период, използвани например през 18. век във войната за независимост на Ракочи срещу Австрия. През 17. и 18. век, унгарският куруцки лидер Имре Тьокьоли и неговите войници използват овчарски брадви като оръжие. Унгарските овчари в северните райони ги използват също като инструменти.
Много хора от региона Галичина били изобразявани държащи bartka, особено представителите на местната съпротива селяни от 19. век, известен като opryshky.
Овчарските брадви все още се правят и продават като сувенири и за декоративни цели. Те все още се използват в много традиционни танци. Понякога те могат да бъдат забелязани в селските части, където възрастните мъже все още ги използват като бастуни. Рядко се използват като инструменти или оръжия.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
