Смолян (община)

Община Смолян се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Смолян.

Смолян (община) 41.583, 24.7
Герб
Общи данни
Област	Област Смолян
Площ	864.997 km²
Население	40 505 души
Адм. център	Смолян
Брой селища	81
Сайт	www.smolyan.bg
Управление
Кмет	Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	29 съветници ПП ГЕРБ (8) ДВИЖЕНИЕ НАШИЯТ ГРАД (5) КОАЛИЦИЯ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА – ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (5) Местна коалиция "НОВОТО ВРЕМЕ" (5) Движение за права и свободи – ДПС (4) БСП ЗА БЪЛГАРИЯ (2)
Смолян (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината се намира в южната част на област Смолян. С площта си от 864,997 km² е 1-ва по големина сред 10-те общини на областта, което съставлява 5,73% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Девин;
• на север – община Чепеларе;
• на североизток – община Лъки, област Пловдив и община Баните;
• на изток – община Мадан;
• на югоизток – община Рудозем;
• на юг и югозапад – Гърция.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е средно и високо планински и тя е общината с най-високата средна надморска височина в България. Заема южните, най-високи части на Западните Родопи.

От югозапад на североизток, в северната част на общината, на протежение от около 35 km се простира най-високият, най-мощният и втори по дължина планински дял в целите Родопи – Переликско-Преспанския дял, който по цялата си дължина е вододел между водосборните басейни на реките Марица и Арда, а ширината му варира от 8 – 10 до 15 – 20 km. На югозапад започва от държавната ни граница с Гърция при гранична пирамида № 135, където се издига безименен връх с височина 1929,9 m. От него на северозапад се отделя рида Чамлия, а при връх Голям Перелик 2190,2 m (най-високата точка на общината и на целите Родопи) на северозапад – рида Мурсалица. От там билото продължава на североизток преминава през седловината Превала (Ешекулак, 1687,5 m) и достига до връх Снежанка (1925,8 m), от който на северозапад се отклонява рида Чернатица, а на юг – Букова планина. Следва седловината Рожен (1436 m), след която на юг и югоизток се отделя дълъг и мощен рид разположен между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда. При връх Преспа (2000,4 m) на югоизток се отделя друг дълъг и мощен безименен рид, разположен между реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).

От граничния връх висок 1929,9 m на северозапад се отделя рида Чамлия, разположен между долините на реките Чаирдере и десният ѝ приток Мугленска река. В пределите на община Смолян попадат част от неговите източни склонове с най-високата му точка (1948,3 m), намираща се 4,5 km южно от село Мугла.

От връх Голям Перелик на северозапад се отделя рида Мурсалица, заемащ района между долините на Мугленска река и Широколъшка река. На територията на общината са простира неговата югоизточна, най-висока част с връх Карлъка (2188,1 m).

От връх Снежанка на северозапад се отделя друг мощен и дълъг планински рид – Чернатица, като в пределите на общината попада малък участък от южните му склонове, обърнати към дълбоката долина на Широколъшка река. По билото му се издигат върховете Мечи връх (1872,6 m) и Карабалкан (1958,6 m). Южно от връх Снежанка се простира малката Букова планина. На запад тя достига до прохода Превала (Ешекулак), на юг и изток до долината на река Черна (ляв приток на Арда) и левият и приток Бяла река, а на север до седловината Рожен.

Източно от седловината Рожен от Переликско-Преспанския дял в северна и южна посока се отделят други два планински хребета. На север се отделя Радюва планина, като в пределите на общината попадат нейните най-южни части с връх Студенец 1843,4 m. На юг, а след това на югоизток между левите притоци на Арда – реките Черна (с притока си Бяла) и Малка Арда се простира дълъг и тесен безимен планински рид, височината на който постепенно се понижава в източна посока.

И накрая, в крайната североизточна част на община Смолян се простира западната, най-висока част на друг безимен планински хребет, който се отделя от връх Преспа на югоизток и е разположен между долините на реките Малка Арда и Давидковска (леви протоци на Арда).

В централната част на община Смолян от запад на изток, на протежение от 28 km, между долините на река Арда на юг и левият ѝ приток Черна на север се простира Кайнадински рид. Неговите най-високи части са разположени в западната му част, на гръцка територия, а на изток в българска височината му постепенно намалява. Най-високият му връх в България е Средния връх 1872,8 m, разположен на граничната бразда при гранична пирамида № 126.

Южните райони на общината, на юг от долината на река Арда се заемат от високия и обширен Ардински дял на Западните Родопи. Най-високата му точка на територията на общината е Ардин връх 1730,1 m, намиращ се на граничната бразда южно от изворите на река Арда.

Югоизточно от село Търън, на границата с община Мадан, в коритото на река Черна се намира най-ниската точка на община Смолян – 673 m н.в.

Води

Територията на община Смолян попада в обсега на два водосборни басейна – на реките Марица и Арда, като вододелът преминава по билото на Переликско-Преспанския дял. В южната част на общината протича най-горното течение на река Арда. Тя води началото си от карстовия извор Ардабаши, разположен в северното подножие на Ардин връх, на 1455 m н.в. Изворът се намира на 900 м североизточно от върха и на 1,5 km южно от село Горна Арда и е маркиран с указателна табела. Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до границата с община Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди напускането ѝ на територията на община Смолян се появяват и първите характерни за нея планински меандри. Основни притоци в този участък са реките: Бориковска (ляв), Черешовска (ляв), Мичевица (ляв), Сивинска (десен), Орешовска (ляв) и Вълчандере (десен).

Втората по значение река в община Смолян е река Черна, първия голям ляв приток на Арда. Тя протича с почти цялото си течение от 48 km (последните 4 km са на територията на община Мадан), като отводнява югоизточните склонове на най-високата част на Переликско-Преспанския дял и северните склонове на Кайнадински рид на Западните Родопи. Тя извира на 1770 m н.в. в най-западната точка на водосборния басейн на река Арда, в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, на 5 km югоизточно от с. Мугла. По цялото си протежение тече в източна посока в тясна каньоновидна долина с единствено долинно разширение в района на град Смолян. Площта на водосборния ѝ басейн е 259 km², което представлява близо 30% от площта на общината. Основните ѝ притоци са: Калъческа река (ляв), Остритска река (ляв), Техлен дол (ляв), Саскочето (ляв), Крива река (ляв), Куртев лом (ляв), Доксово дере (ляв), Бяла река (ляв, най-голям приток), Майката (ляв), Клокотнишко дере (десен), Тикалско дере (ляв), Рековска река (ляв) и Речицка река (десен).

В североизточната част на общината, през селата Кутела, Славейно и Петково протича горното течение на река Малка Арда, ляв приток на Арда. Тя води началото си под името Мразлив дол от местността Момина вода на 1716 m н.в. в Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, северно от хижа „Момчил юнак“. До село Славейно тече на югоизток, а след това – на изток-югоизток в тясна и дълбока долина със слаба залесеност.

Северозападната част на община Смолян попада във водосборния басейн на река Марица. Тук протичат горните и част от долните течение на Широколъшка река (десен приток на Въча, която е десен приток на Марица) и Мугленска река (десен приток на Чаирдере, дясна съставяща на Въча). Широколъшка река извира на 800 m северно от връх Снежанка в курорта „Пампорово“, kd 1700 п н.в. под името Голяма река. Тече в посока запад-северозапад в дълбока, гъсто залесена долина между ридовете Чернатица на североизток и Мурсалица на югозапад. Мугленска река извира от южното подножие на връх Голям Перелик, на 850 m южно от него, на 2036 m н.в. под името Голяма река. Тече в северозападна посока най-напред в широка долина заета от обширни ливади, а след село Мугла в дълбока каньоновидна долина, като отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	41 452	100,00
Българи	32 708	78,91
Турци	170	0,41
Цигани	301	0,73
Други	161	0,39
Не се самоопределят	298	0,72
Неотговорили	7814	18,85

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Смолян
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	33505	34959	35531	40331	48561	49227	50705	47230	41452	33688
Източници: Национален Статистически Институт,

Населени места

Общината има 86 населени места с общо население от 33 688 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Смолян, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Алиговска	11	-	в з-щето на с. Арда	Момчиловци	1025	40,464	Горно дере кьой
Арда	181	17,928		Мугла	122	74,295
Баблон	-	-	в з-щето на с. Смилян	Надарци	1	-	в з-щето на с. Кремене
Белев дол	65	3,764		Орешец	22	13,669	Яманско, Орешица
Билянска	18	-	в з-щето на с. Горна Арда	Остри пазлак	6	-	в з-щето на с. Подвис
Бориково	13	22,267	Хасанково	Петково	229	23,507
Бостина	91	4,771		Пещера	2	-	Момарско, в з-щето на с. Турян
Буката	44	7,631	Буково	Писаница	9	-	в з-щето на гр. Смолян
Букаците	45	10,048	Баш бук	Подвис	118	6,147	Подвиз
Виево	267	14,779	Каршилъ	Полковник Серафимово	86	24,868	Алами дере, Ябълка
Влахово	309	-	в з-щето на гр. Смолян	Попрелка	6	-	в з-щето на с. Кремене
Водата	6	-	в з-щето на с. Стойките	Потока	2	-	Селище, в з-щето на с. Бориково
Вълчан	33	11,000	Курт дере	Река	169	7,237
Върбово	1	-	в з-щето на с. Широка лъка	Речани	37	-	Хасановска река, в з-щето на с. Арда
Габрица	24	-	Габрово, в з-щето на гр. Смолян	Ровина	107	-	в з-щето на с. Подвис
Гела	21	33,959		Селище	78	3,752
Гоздевица	-	-	Гоздювска, в з-щето на с. Арда	Сивино	92	20,429	Текир
Горна Арда	30	7,698	Барутинска	Славейно	92	23,233	Карлуково
Горово	14	10,599	Чамжас	Сливово	1	-	в з-щето на с. Широка лъка
Градът	100	4,256	Градок	Смилян	1603	29,248
Гращица	6	-	в з-щето на с. Стойките	Смолян	25555	134,590	Пашмаклии
Гудевица	13	-	Гудевска, в з-щето на с. Арда	Соколовци	125	13,339	Долно дере кьой
Димово	2	-	в з-щето на с. Кремене	Солища	29	14,670	Сулища
Дунево	116	-	в з-щето на гр. Смолян	Средок	36	-	в з-щето на с. Горна Арда
Еленска	95	-	в з-щето на с. Търън	Стикъл	15	-	в з-щето на с. Солища
Ельово	2	-	в з-щето на с. Горово	Стойките	164	42,803
Заевите	1	-	Заевете, в з-щето на с. Гела	Стража	77	6,309
Змиево	6	-	в з-щето на с. Вълчан	Сърнино	2	-	Гарзмарет, в з-щето на с. Сивино
Исьовци	14	-	в з-щето на с. Могилица	Тикале	101	9,906
Катраница	125	9,406		Требище	116	3,744
Киселчово	8	24,696	Киселичево	Турян	28	18,858
Кокорово	20	-	Кокорково, в з-щето на с. Орешец	Търън	631	15,543
Кошница	57	10,444		Ухловица	5	-	в з-щето на с. Могилица
Кремене	6	20,312		Фатово	76	-	в з-щето на с. Полковник Серафимово
Кукувица	-	-	Куковица, в з-щето на с. Широка лъка	Хасовица	6	-	в з-щето на гр. Смолян
Кутела	229	15,516		Чамла	-	-	в з-щето на с. Мугла
Левочево	87	18,594		Чеплетен	29	6,756
Липец	32	-	Дюрмете, в з-щето на с. Букаците	Черешките	2	-	в з-щето на с. Бориково
Лъка	69	3,470		Черешово	5	-	в з-щето на с. Могилица
Люлка	10	-	Чекичето, в з-щето на с. Сивино	Черешовска река	6	-	в з-щето на с. Могилица
Магарджица	12	-	в з-щето на с. Гела	Чокманово	63	9,243
Милково	-	-	в з-щето на с. Кошница	Чучур	2	-	Ючур, в з-щето на с. Полковник Серафимово
Могилица	260	16,629	Тоз бурун	Широка лъка	365	54,620
				ОБЩО	33688	864,997	43 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• Писмо на МВР № 11799/обн. 16.10.1925 г. – разделя с. Фатово на две отделни населени място – м. Горно Фатово и м. Долно Фатово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Хасанково на с. Бориково;

– преименува м. Река на м. Варад;

– преименува с. Каршилъ на с. Виево;

– преименува с. Курт дере на с. Вълчан;

– преименува с. Габрово на с. Габрица;

– преименува м. Копадан дере на м. Копадан;

– преименува м. Дюрмете на м. Липец;

– преименува м. Чекичето на м. Люлка;

– преименува с. Тоз бурун на с. Могилица;

– преименува с. Горно дере кьой на с. Момчиловци;

– преименува м. Яманско на м. Орешица;

– преименува с. Подвиз на с. Подвис;

– преименува м. Хасановска река на м. Речани;

– преименува с. Текир на с. Сивино;

– преименува с. Карлуково на с. Славейно;

– преименува гр. Пашмаклии (Пашмаклий) на гр. Смолян;

– преименува с. Долно дере кьой на с. Соколовци;

– преименува к. Гарзмарет на к. Сърнино;

– преименува м. Кара бурун на м. Черналево;

– преименува м. Ючур на м. Чучур;

– преименува с. Алами дере на с. Ябълка;

• МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Ябълка на с. Полковник Серафимово;
• Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Пещера на с. Момарско;
• Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Света Елена (от с. Широка лъка) за отделно населено място – м. Елена;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – признава н.м. Кутела (от с. Виево) за отделно населено място – с. Кутела;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Куковица на с. Кукувица без административен акт;

– уточнено е името на с. Сулища на с. Солища без административен акт;

• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Бяла река и я присъединява като квартал на с. Могилица;
• Указ № 227/обн. 21.06.1960 г. – заличава с. Райково и гр. Устово и ги присъединява като квартали на гр. Смолян;
• Указ № 381/обн. 25.10.1960 г. – преименува с. Буково на с. Буката;

– преименува м. Ухловица на м. Еленска;

• Указ № 129/обн. 11.04.1961 г. – преименува м. Селище на м. Потока;
• Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – заличава м. Елена поради изселване;
• през 1965 г. – уточнено е името на м. Заевете на м. Заевите без административен акт;
• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Окманица и Посиек поради изселване;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на м. Гоздювска на м. Гоздевица;

– уточнява името на м. Градок на м. Градът;

– осъвременява името на м. Гудевска на м. Гудевица;

– уточнява името на м. Калевица на м. Калевище;

• Указ № 11/обн. 13 януари 1967 г. – заличава м. Турчиново и я присъединява като квартал на м. Река;

– заличава махалите Лещище, Равнище и Ражище и ги присъединява като квартали на с. Търън;

– заличава м. Речица поради изселване;

– признава м. Река за с. Река;

• Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединява махалите Горно Фатово и Долно Фатово в едно ново населено място – с. Фатово;

– заличава махалите Есенище и Кайковска и ги присъединява като квартали на с. Турян;

• Указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува м. Чамжас на м. Горово;

– възстановява старото име на с. Момарско на с. Пещера;

• Указ № 2149/обн. 12.11.1975 г. – преименува с. Махмутица на с. Бистрица;

– преименува с. Баш бук на с. Букаците;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – заличава м. Градинска река, м. Копадан и с. Кошуте поради изселване;
• указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава с. Бистрица и махалите Горски дол, Джуркалица и Соломон и ги присъединява като квартали на с. Широка лъка;

– заличава махалите Варад, Доганово, Калевище, Марино и Черналево поради изселване;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Славейно и присъединява селата Белев дол, Виево, Градът, Кутела, Петково, Славейно и Тикале заедно с техните землища към община Смолян;

– закрива община Смилян и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;

– закрива община Широка лъка и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Смолян;

• Указ № 305/обн. 11.10.1991 г. – преименува м. Барутинска на м. Горна Арда;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Указ № 368/обн. 21.10.1998 г. – отделя с. Равнината и неговото землище от община Смолян и го присъединява към и го присъединява към община Рудозем;
• Указ № 262/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Киселичево на с. Киселчово;
• Указ № 263/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Орешица на с. Орешец;
• Указ № 264/обн. 26.09.2008 г. – преименува с. Кокорково на с. Кокорово.

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 178,6 km:

• участък от 34,7 km от Републикански път II-86 (от km 85,9 до km 120,6);
• последният участък от 9,1 km от Републикански път III-861 (от km 33,2 до km 42,3);
• началният участък от 23,2 km от Републикански път III-863 (от km 0 до km 23,2);
• последният участък от 5,4 km от Републикански път III-864 (от km 4,7 до km 10,1);
• началният участък от 39,4 km от Републикански път III-866 (от km 0 до km 39,4);
• последният участък от 14,5 km от Републикански път III-868 (от km 8 до km 22,5);
• целият участък от 6 km от Републикански път III-8631;
• целият участък от 11,4 km от Републикански път III-8641;
• последният участък от 5,4 km от Републикански път III-8681 (от km 5,5 до km 10,9);
• целият участък от 29,5 km от Републикански път III-8683.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-85. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-86. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Смолян