Добрич (община)

Община Добрич (позната още като община Добрич-град) се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

Вижте пояснителната страница за други значения на Добрич.

---

Община Добрич 43.567, 27.833
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Добрич
Площ	109,108 km²
Население	96 056 души
Адм. център	Добрич
Сайт	dobrich.bg
Управление
Кмет	Йордан Йорданов (ДБГ, ИТН, НДСВ, ССД, ГН, ВМРО-БНД; 2015)
Общ. съвет	41 съветници „ГЕРБ – СДС“ (15) „ДБГ, НДСВ, ССД, ГН“ (13) БСП за България (7) „НФСБ, АБВ, ЗС „Ал. Стамболийски“, ЗНС“ (2) ВМРО – БНД (2) ДПС (2)
Община Добрич в Общомедия

Топографска карта на община Добрич.

Изглед от град Добрич през 2013 г.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на област Добрич. С площта си от 109,108 km² е най-малката сред 8-те общините на областта, което съставлява 2,31% от територията на областта. от всички страни общината граничи с община Добрич-селска. Тя е една от 9-те общини в България, в които има само по едно населено място.

Природни ресурси

Релеф

Цялата територия на общината се намира на Добруджанското плато, което се характеризира с плоски и загладени хълмове, недълбоки и широки долини с полегати склонове, разсечени от долината на Добричка река (десен приток на Суха река, преминаваща през града. Територията се разделя на две геоморфоложки области – долина в източната и североизточната част на града, която е с полегати източни и стръмни западни склонове, и хълмиста заравненост със загладени форми в останалата част от общината. Градът е разположен върху равнинен терен, като преобладават терени с благоприятен наклон – от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Добричка река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 – 15%. Северозападно от града е разположен хълмът Чорчолийките с наклон на източния и северния склон 10 – 12% и много полегати склонове. По-стръмни са склоновете на долината, разположена източно от Северната промишлена зона – на места достигат до 10 – 15%. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част – Дядопейовата могила (283,5 m), а минималната – 190 m, северозападно от града в коритото на Добричка река.

Води

На територията на общината и града липсват повърхностни водни течения, като се изключи епизодичното им проявление в суходолието на Добричка река. Порьозността на льосовата покривка и окарстената варовикова основа, заедно с оскъдните валежи и слабия наклон на релефа, са комплекс от обстоятелства, определящи липсата на повърхностно течащи води и наличието на суходолия. Повърхностните води се дренират от развита речна мрежа, образувана в минали геоложки времена с ориентация на север. Гъстотата на речната мрежа е под 0,250 km/km². Модулът на оттока е слаб и се колебае от 0,5 до 1 l/s/km. Минималната му проява се обуславя от оскъдните валежни количества, значителното изпарение, водопропускливостта, льосовата и карбонатната основа и слабия наклон на релефа.

Климат

Територията на община Добрич попада в умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област. Средната годишна температура на въздуха е 10,2 °С. Абсолютният температурен минимум е отбелязан през януари – -22,7 °С, а максимумът – през август и септември – 39,1 °С. Пролетта е сравнително хладна, есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море. През зимата е по-силно изразено въздействието на североизточните въздушни маси, което обуславя по-големите различия в термичното ниво през годината. Районът се характеризира с висока влажност на въздуха и слаби валежи – 540 mm средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум – през февруари. През лятото падат 80% от годишните валежи. Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването ѝ във вид на дебели преспи. Широкият териториален обсег на Добруджанското плато, значителната му отдалеченост от планинските бариери на Карпатите и Стара планина от север и юг, както и отвореността му към изток и запад определят и ветровия режим. Районът се характеризира като ветровит, с нисък процент тихо време – около 20% средногодишно. Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове. Средната относителна влажност на въздуха е 78%. През зимния период влажността достига 85 – 86%, а през лятото спада до 68 – 69%.

Населени места

Единственото населено място на нейната територия е град Добрич.

Административно-териториални промени

• Височайши доклад № 1263/обн. 19.02.1882 г. – преименува гр. Хаджиоглу Пазарджик на гр. Добрич;
• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Стан Поетаж на Йордан Йовков;

– преименува с. Суютчук на с. Рилци;

• Указ № 871/обн. 25.10.1949 г. – преименува гр. Добрич на Толбухин;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Йордан Йовков и го присъединява като квартал на гр. Толбухин;
• Указ № 1320/обн. 06.05.1983 г. – заличава с. Рилци и го присъединява като квартал на гр. Толбухин;
• Указ № 87/обн. 25.09.1990 г. – възстановява старото име Добрич на гр. Толбухин;

– преименува община Толбухин на община Добрич.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	91 030	100,00
Българи	73 657	80,92
Турци	6795	7,46
Цигани	2482	2,73
Други	528	0,58
Не се самоопределят	709	0,78
Неотговорили	6860	7,54

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	91 030	100,00
Православие	58 350	64,09
Католицизъм	323	0,35
Протестантство	628	0,68
Ислям	5 351	5,87
Друго	140	0,15
Нямат	3 432	3,77
Не се самоопределят	6 200	6,81
Непоказано	16 606	18,24

Политика

Общински съвет

Сградата на общинския съвет през 2013 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[3][4][5][6][7]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	42,34 %	38,46 %	45,40 %	37,30 %	39,32 %
Общ брой места	41	41	41	41	41
Местна коалиция „ГЕРБ – СДС“ (ГЕРБ, Съюз на демократичните сили)					15
Местна коалиция „ДБГ, НДСВ, ССД, ГН“ (Движение „България на гражданите“, Национално движение за стабилност и възход, Съюз на свободните демократи,Глас народен					13
БСП за България					7
Местна коалиция „НФСБ, АБВ, ЗС „Ал. Стамболийски“, ЗНС“ (Национален фронт за спасение на България, Алтернатива за българско възраждане, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, ЗНС)					2
ВМРО – Българско национално движение	1		1	2	2
Движение за права и свободи	2	3	2	2	2
ГЕРБ		23	25	17
Реформаторски блок				8
Българска социалистическа партия		5	8	6
Национален фронт за спасение на България				2
Атака		5	3	2
Алтернатива за българско възраждане				2
Коалиция „Граждани в повече“ (Зелените, Движение „Гергьовден“)			2
Коалиция „Обединена десница за град Добрич“ (Национално движение „Симеон Втори“, Съюз на демократичните сили, ЗНС, Движение „Гергьовден“)		3
Коалиция „Гражданско обединение за развитие на Добруджа – ГОРД“ (Съюз на свободните демократи, Граждански съюз за Нова България)		1
Демократи за силна България		1
Предизборна коалиция за местни избори „Социалисти и социалдемократи за Добрич“	12
Национално движение „Симеон Втори“	9
Съюз на демократичните сили	5
Предизборна коалиция за местни избори „Нашият град“	4
Българска социалдемокрация	2
Съюз на свободните демократи	2
Българска социалдемократическа партия	1
Предизборна коалиция за местни избори „Коалиция за Добрич“	1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1

Транспорт

През общината, от югозапад към североизток, преминава участък от 17,6 km от жп линия Варна - Кардам с жп гари Добрич,Добрич-север и жп спирки Дончево,Ботево,Генерал Колев (без спиращ влак 2020-2021год.).

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 43,8 km:

• участък от 4,7 km от Републикански път II-27 (от km 67,5 до km 70,5 и от km 77,8 до km 79,5);
• участък от 3,8 km от Републикански път II-29 (от km 38,8 до km 41,7 и от km 50,1 до km 51,0);
• участък от 4,6 km от Републикански път II-71 (от km 74,9 до km 78,6 и от km 93,6 до km 94,5);
• целият участък от 23,7 km от Републикански път II-97;
• началният участък от 1,9 km от Републикански път III-293 (от km 0 до km 1,9);
• последният участък от 3,8 km от Републикански път III-7105 (от km 30,3 до km 34,1);
• началният участък от 1,3 km от Републикански път III-9701 (от km 0 до km 1,3).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-20. Мащаб: 1 : 100 000.