Ботевград (община)

Община Ботевград се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

Вижте пояснителната страница за други значения на Ботевград.

---

Община Ботевград 42.9, 23.78
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Софийска
Площ	518,951 km²
Население	33 723 души
Адм. център	Ботевград
Брой селища	13
Сайт	botevgrad.org
Управление
Кмет	Иван Гавалюгов (МИР; 2015)
Общ. съвет	29 съветници МИР (13) ГЕРБ (6) ДИБО (5) БСП (4) АлГра (1)

Топографска карта на община Ботевград.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в северната част на Софийска област. С площта си от 518,951 км² заема 4-то място сред 22-те общините на областта, което съставлява 7,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на изток – община Правец;
• на югоизток – община Етрополе;
• на юг – община Горна Малина;
• на югозапад – община Елин Пелин;
• на запад – община Своге;
• на север – община Мездра и община Роман, област Враца;

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В централната част на общината се простира обширната Ботевградска котловина (Жлеба, Коритище), която условно попада в южната част на Западния Предбалкан. При село Разлив чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната и периферия преминава условната граница между Западния Предбалкан на север и Западна Стара планина на юг. Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28 – 30 км, а максималната ѝ ширина е около 12 км. Площта ѝ е 150 км². Котловинното дъно лежи на 320 – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната ѝ покрайнина, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.

Северно и североизточно от котловината се издигат два ниски планински рида, части от Западния Предбалкан. На север от дълбоката, каньоновидна долина на река Бебреш до границата с област Враца се простират южните части на рида Гола глава. На 1,5 км западно от махала Дилковци на село Липница, на границата с община Мездра се издига най-високата му точка – връх Гола грава 853 м. Между Ботевградската котловина на юг и долината на Бебреш на север в пределите на общината попадат западните ниски части на рида Лакавица смаксимална височина връх Високата могила 820 м, намиращ се на около 5 км североизточно от село Скравена.

Покрай западната и южната периферия на Ботевградската котловина на територията на община Ботевград попадат участъци от четири планини части от Западна Стара планина. Най-на запад се простират източните части на Ржана планина с връх Голямата могила 1546,2 м, разположен на границата с община Своге, на около 3 км северозападно от село Краево. Югоизточно от нея в пределите на общината се простират югоизточните части на Голема планина. Нейната най-висока точка връх Увеса 1455,1 м, се издига на границата с община Своге, на 7 км западно от село Литаково. Южните райони на община Ботевград и западно от дълбоката долина на река Бебреш се заемат от северната част на планината Мургаш, която на северозапад чрез висока седловина се свързва с Голема планина. Нейният първенец връх Мургаш 1687 м, най-високата точка на община Ботевград е разположен на границата с Област София. Източно от долината на река Бебреш и южно от Ботевградската котловина се простират северозападните части на планината Било. Нейната най-висока точка връх Маняков камък 1439,2 м се издига в крайния югоизточен ъгъл на общината.

Най-ниската точка на община Ботевград се намира източно от село Боженица, на границата с община Правец в коритото на река Бебреш – 232 м н.в.

Води

Основна водна артерия на община Ботевград е река Бебреш (85,5 км, ляв приток на река Малки Искър). С изключение на първите ѝ 5 – 6 км и последните 2 км реката изцяло протича през общината, като площта на водосборния ѝ басейн е 492 км² и отводнява над 90% от нейната територия. Тя извира на 1 км северозападно от връх Звездец в Етрополска планина, Западна Стара планина, на 1430 м н.в. под името Клисура, на територията на община Горна Малина. До село Врачеш тече в дълбока залесена долина между планините Било на изток и Мургаш на запад, след което навлиза в Ботевградската котловина. В землището на село Новачене рязко завива на изток, минава през Новаченския пролом и при село Своде в община Правец се влива отляво в река Малки Искър на 215 м н.в. Основни нейни притоци са: Тиовска река (ляв), Водиовска река (ляв), Твърдомещница (ляв), Бела река (ляв), Косачица (ляв), Чешковица (ляв, влива се при село Врачеш), Конаревец (ляв, влива се при село Скравена), Калница (десен), Боговина (ляв), Рударка (ляв) и Пелинишки дол (ляв). Средногодишният отток на реката в устието ѝ е 4,2 м³/s, като максимумът е през април-юни, а минимумът юли-октомври.

Населени места

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Боженица	128	41,488		Литаково	1869	70,801
Ботевград	18 948	53,298	Орхание	Новачене	1260	33,837
Врачеш	3434	119,329		Радотина	156	19,688	Радотин
Гурково	243	18,915	Уруците	Рашково	90	31,188
Елов дол	20	-	Еленов дол, в з-щето на с. Липница	Скравена	1769	35,526
Краево	138	15,226		Трудовец	3066	39,572	Лъжене
Липница	117	40,083		ОБЩО	31238	518,951	1 населено място без землище

Изглед към град Ботевград от местността „Чеканица“ през 2009 г.

Изглед към село Врачеш през 2018 г.

Изглед към село Новачене през 2011 г.

Изглед към село Скравена през 2006 г.

Изглед към село Боженица през 2011 г.

Административно-териториални промени

• Указ № 224/обн. 10.08.1884 г. – преименува с. Уруците на с. Гурково;
• МЗ № 3774/обн. 07.12.1934 г. – преименува гр. Орхание на гр. Ботевград;
• Указ № 567/обн. 31.10.1950 г. – преименува с. Лъжене на с. Трудовец;
• Указ № 148/обн. 29.05.1956 г. – признава н.м. Еленов дол (от с. Липница) за отделно населено място – с. Еленов дол;
• Указ № 58/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Еленов дол на с. Еловдол;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Радотин на с. Радотина.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	27 877
1946	28 823
1956	28 101
1965	30 240
1975	36 113
1985	39 343
1992	38 316
2001	35 939
2011	33 175
2021	31 238

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	33 175	27 503	23	2843	43	123	2640	100.00	82.90	0.07	8.57	0.13	0.37	7.96
Ботевград	20 345	17 011	20	1472	33	83	1726	Ботевград	83.61	0.09	7.23	0.16	0.40	8.48
Боженица	144	143	0	0	0	0	1	Боженица	99.30	0.00	0.00	0.00	0.00	0.69
Врачеш	3515	2972		136			394	Врачеш	84.55		3.86			11.20
Гурково	282	235	0	0	0	0	47	Гурково	83.33	0.00	0.00	0.00	0.00	16.66
Еловдол	44	44	0	0	0	0	0	Еловдол	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Краево	133	130	0				1	Краево	97.74	0.00				0.75
Липница	141	128	0	0	0	0	13	Липница	90.78	0.00	0.00	0.00	0.00	9.21
Литаково	1928	1246	0	648	0	9	25	Литаково	64.62	0.00	33.60	0.00	0.46	1.29
Новачене	1276	839	0	417	3	4	13	Новачене	65.75	0.00	32.68	0.23	0.31	1.01
Радотина	171	160	0		0	3	1	Радотина	93.56	0.00		0.00	1.75	0.58
Рашково	147	146	0	0	0	0	1	Рашково	99.31	0.00	0.00	0.00	0.00	0.70
Скравена	1814	1480		127	3		196	Скравена	81.58		7.00	0.16		10.80
Трудовец	3235	2969		35			222	Трудовец	91.77		1.08			6.86

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	33 175	100,00
Православие	22 924	69,10
Католицизъм	85	0,25
Протестантство	112	0,33
Ислям	18	0,05
Друго	17	0,05
Нямат	998	3,00
Не се самоопределят	1723	5,19
Непоказано	7298	21,99

Политика

Кмет

На първия тур на местните избори на 27.Х.2019 г. за кмет на община Ботевград е избран Иван Александров Гавалюгов от Политическа партия МИР с 8825 гласа, съставляващи 53,98 % от гласовете. ^[5]

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[6][7][8][9][10]}

Сградата на общинския съвет, 2008 г.

Общински служители пред сградата на местната управа в Ботевград, 1 май 1948 г.

Партия или сдружение	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите	35,7 %	63,21 %		62,76 %	60,22 %
Общ брой места	29	29	29	29	29
Политическа партия МИР					13
ГЕРБ		1	14	6	6
Местна коалиция „ДИБО“ (ПП „Движение Инициатива за Ботевградска община“, Обединена социалдемокрация, Земеделски съюз „Александър Стамболийски“, Воля)					5
Българска социалистическа партия		3	6	3	4
Коалиция „Алтернативата на гражданите“					1
Обединени за бъдещето на Ботевградска община				12
Гражданско движение за Ботевградски обществен просперитет				8
Движение за социален хуманизъм			2
Атака		2	2
Ред, законност и справедливост		1	1
Промяна			1
Български демократически форум			1
Евророма		2	1
Общество за Нова България			1
Коалиция „Бъдеще за Ботевградска община“ (Граждански съюз за Нова България, Национално движение „Симеон Втори“, Българска социалдемокрация)		13
Обединение на българските националисти „Целокупна България“		2
Съюз на свободните демократи		2
Новото време		2
Коалиция „Гражданско сдружение за Ботевград“ (Партия на българските жени, Зелена партия, Политически клуб „Екогласност“)		1
Инициатива за Ботевградска община	10
Коалиция за България	7
Коалиция за местни избори 2003 за избор на кмет, общински съветници и км..	3
Социалистическа партия „Български път“	2
Съюз на демократичните сили	2
Български земеделски народен съюз - Народен съюз	1
Българска евродесница	1
Българска социалдемокрация	1
Цветан Иванов Миньовски – независим	1
Коалиция „Свобода и отговорност“	1

Награди

• Победител в категория „Иновации, наука и образование“, раздел „средни общини“, в онлайн конкурса „Кмет на годината, 2017“. Приз за кмета Иван Гавалюгов за усилията за внедряване на иновации в образованието на децата.

Транспорт

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 89,8 km:

• участък от 17,5 km от автомагистрала Хемус (от km 33 до km 50,5);
• участък от 38 km от Републикански път I-1 (от km 173,6 до km 211,6);
• последният участък от 6,2 km от Републикански път I-3 (от km 196,8 до km 203,0);
• последният участък от 28,1 km от Републикански път III-161 (от km 9 до km 37,1).

Топографски карти

• Лист от карта K-34-36. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-48. Мащаб: 1 : 100 000.