Обсада на Багдад (1258)

Обсадата на Багдад продължава от 29 януари до 10 февруари 1258 г.

Обсада на Багдад
Близкоизточен поход на монголите
Армията на Хулегу обсажда Багдад
Информация
Период	29 януари – 10 февруари 1258 г.
Място	Багдад, Месопотамия
Резултат	Решителна монголска победа
Страни в конфликта
Абасидски халифат Аюбиди Монголска империя Илханат перси Арменско кралство Киликия Кралство Грузия Антиохийско княжество китайци
Командири и лидери
Ал Мустасим (екзекутиран) Муджахедудин Сюлейман шах (екзекутиран) Карасункур] Хулегу хан Аргун ака Байджу Бука-Тимур Сунитай Китбука Коке Илге[1]
Сили
50 000 40 000+ монголи, главно конница[2] 12 000 арменска конница 40 000 арменска пехота грузинска пехота 1000 китайски артилеристи и инженери
Жертви и загуби
50 000 войници 100 000 цивилни неизвестни, но считани за минимални
33.3475, 44.335
Обсада на Багдад в Общомедия

Багдад, столица на Абасидския халифат, е обсаден, превзет и опустошен от монголски войски на Илханата и техни съюзници. Монголите са под командването на Хулегу хан, брат на хагана Мунке, и възнамерявали да разширят владенията си в Месопотамия, но не директно да унищожат халифата. Мунке инструктира Хулегу да нападне Багдад, ако халифът Ал Мустасим откаже монголските искания за подчинение на хагана и плащане на данък под формата на военна подкрепа за монголските сили в Иран.

Хулегу започва кампанията си в Иран с няколко офанзиви срещу низаритски групи, включително асасините, чиято крепост Аламут превзема. След това се отправя към Багдад, искайки от Ал Мустасим да приеме условията на Мунке. Въпреки че Абасидите не са се подготвили за нашествието, халифът вярва, че Багдад не може да падне и отказва да се подчини. Хулегу обсажда града, който се предава след 12 дни. Монголите опустошават града, екзекутират Ал Мустасим и избиват много от жителите. Счита се, че обсадата слага края на т. нар. ислямски златен век, когато арабите разширяват владенията си от Иберийския полуостров до Синд.^[3]

Бележки

1. John Masson Smith, Jr. Mongol Manpower and Persian Population, pp.276
2. John Masson Smith, Jr. – Mongol Manpower and Persian Population, pp.271 – 299
3. Matthew E. Falagas, Effie A. Zarkadoulia, George Samonis (2006). „Arab science in the golden age (750 – 1258 C.E.) and today“, The FASEB Journal 20, pp. 1581 – 1586.