From Wikipedia, the free encyclopedia
Обиколката на Франция (на френски: Tour de France), наричан също с френското си име „Тур дьо Франс“, е най-престижното колоездачно състезание в света. Към 2024 г. наградният фонд е 2,6 млн. евро.[1]
| Тур дьо Франс | ||
|---|---|---|
| Цяло име | Le tour de France (Тур дьо Франс) | |
| Държава | Франция и близките страни | |
| Дата | Юли | |
| Тип | Етапно състезание | |
| Организатор | ASO | |
| Генерален директор | Кристиян Прудом | |
| Рекорди | ||
| Първо състезание | 1903 г. | |
| Брой на състезанията | 111 (2024) | |
| Първи победител |  Морис Гарен | |
| Най-много победи | Жак Анкетил (5) Бернар Ино (5) Еди Меркс (5) Мигел Индураин (5) | |
| Последен победител |  Тадей Погачар (2024) | |
Провежда се на територията на Франция и съседните ѝ държави през месец юли. Състезанието се провежда около 3 седмици и всеки ден се преминава определен етап (с изключение на дните за почивка). Победител в обиколката става колоездачът, завършил целия тур с най-добро време. Тур дьо Франс, Джирото (Обиколката на Италия) и Вуелтата (Обиколката на Испания) са най-престижните колоездачни състезания, записани в международния колоездачен съюз (UCI), и формират т.нар. „3 гранд тура“. През 2013 г. се провежда юбилейното 100-тно издание на „Тур дьо Франс“[2].
Състезанието се провежда на етапи, като след всеки етап участниците се класират според времето си и във временното и крайното класиране времената им се събират и се получава общото време, с което се класират спрямо другите участници. Етапите са на равен или на планински терен, като планинските етапи са в Алпите или Пиренеите (всички са на асфалт). Маршрутът е различен всяка година, като финалът винаги е на Шанз-Елизе в Париж.
Водачът в общото класиране (състезателят с най-бързо време) носи т.нар. жълта фланелка, която показва, че е лидер. Отделно има класация по точки (за спринтьорите), класация за най-добър катерач, за най-добър млад състезател (под 25 г.) и отборна класация.
Всеки колоездач участва в обиколката заедно със своя отбор, което прави състезанието по скоро отборна надпревара, отколкото чисто индивидуална. Отборите, участващи в обиколката, са от 20 до 22 с по 9 колоездача всеки. Смени на колоездачи не са разрешени. Тимовете получават право на участие само чрез покана от организаторите. Всеки отбор носи името на своя спонсор, който също така е изписан на екипите им. Поканените отбори почти винаги са най-добрите и качествени в света. Организаторите си запазват правото да не разрешат на определен колоездач да вземе участие и да помолят определен отбор да напусне надпреварата. Такива прецеденти се случват най-често поради допинг скандали.
Обиколката на Франция е създадена през 1903 г.
В основите на създаването ѝ е конкуренцията между два от тогавашните спортни ежедневници – „Ото“ (дн. „Екип“) и „Вело“. Журналистите от „Ото“ търсят начин да продават повече вестници за сметка на „Вело“, чийто тираж е 80 000 на ден. Млад журналист от „Ото“ на име Жео Льофевр предлага да организират колоездачна обиколка на Франция. Така на 1 юли 1903 г. е даден стартът на първия „Тур дьо Франс“ с обща дължина 2428 км.[3]
През 1904 г. първите четирима биват дисквалифицирани заради използването на преки пътища или вземането на автомобил.
Въпреки че през първите години екипировката и условията като цяло са на ниско ниво и състезателите сами ремонтират велосипедите си, интересът към състезанието е много висок. 130 000 екземпляра са продадени от „Ото“ в деня на финала на Шанз-Елизе.
За да поддържат интереса висок през годините, се правят множество подобрения, които приближават обиколката до съвременния ѝ вид. Така например през 1919 г. е въведена жълтата фланелка, която да отличава водача във временното класиране. Постепенно етапите са скъсени като време и увеличени като бройка, въвеждат се фирмените отбори, бягането по часовник, отборните бягания и др.
През 1910 г. за пръв път се провежда планински етап в Пиренеите.
По време на двете световни войни обиколката на Франция не се провежда.
След Втората световна война през 1947 г. обиколката е възобновена и се организира от наследника на „Ото“ – „Екип“.
70-те години на ХХ век са белязани от доминацията на Еди Меркс, който печели Тура 5 пъти.[3]
Към 2024 г. компанията Amaury Sport Organisation (A.S.O.) притежава правата върху състезанието.[1] Според неофициални оценки приходите от Обиколката на Франция възлизат на 150 милиона евро годишно.[1]
. Съставят се отделни класирания според вида етап, който някой колоездач е спечелил:
Съвременният вид на обиколката на Франция се състои от 21 етапа.
Различни градове, включително извън Франция, се редуват за домакинството на „голямото начало“ (от френски: Grand Départ) на състезанието. През 2024 г. за първи път Обиколката на Франция започва от Италия, Флоренция; през 2023 г. стартът е в Билбао, Испания.[1]
Повечето стартове са от този тип, като всички колоездачи стартират заедно. Eтапите са определени като „планински“, „хълмист“ или „равен“.[4]
В Обиколката на Франция е известна с някои стръмни и трудни планински етапи. Традиционно състезанието преминава през две планини – Алпите и Пиренеите. Едни от най-известните планински етапи са преминаването на Алп д'Юез, Мон Ванту и Кол дю Турмале. Именно в тези етапи стават и най-големите размествания в генералното класиране поради голямото разкъсване между различните колоездачи.
Първото бягане по часовник е проведено през 1934 г. с дължина 80 км.
Отборите карат сами за време. Взема се времето на 5-ия състезател от групата колоездачи.
Финалният етап от 1975 г. е обиколки на Шанз-Елизе, като негласно в него състезателите не се атакуват и на практика победителят е вече известен от предния етап.
Най-много победи[5]
Най-много етапни победи (състезател)
БелгияНай-много етапни победи (държава)
ФранцияНай-много участия
Допингът е част от Обиколката на Франция още от нейното създаване през 1903 г. В началните години състезателите използват алкохол, за да намалят болката след етапите. През годините има много допинг скандали, като дори легендарният Еди Меркс е замесен в няколко от тях, но по това време без особени последствия. Безспорно най-големият скандал са 7-те отнети титли на Ланс Армстронг[9] . След наказанието, запитан от журналисти, дали има претенции към първите места от Тура, колоездачът Ян Улрих заявява, че по това време всички са използвали допинг. До скандал се стига и относно позитивният допинг тест на Алберто Контадор[10] от 2010 г. Сянка на съмнение е хвърлена и върху победителя от 2015 г. Кристофър Фрум, след като той пропуска допинг тест, защото е на почивка със съпругата си в Италия[11].
Фатални инциденти също стават по време на Тур дьо Франс. 4-ма състезатели са починали по време на състезание през годините, а също така са се случвали инциденти (някои, от които фатални) покрай трасето, свързани със сервизните мотори и др.[12]
Състезатели с по 7 победи:
САЩ: Ланс Армстронг (отнети)Състезатели с по 5 победи:
Състезатели с по 4 победи:
Състезатели с по 3 победи:
Франция: Луизон Бобе Белгия: Филип Тис САЩ: Грег Лемонд| Държава | Брой състезатели с победи | Брой победи |
|---|---|---|
| Франция |
21 | 36 |
| Белгия |
10 | 18 |
 Испания |
7 | 12 |
 Италия |
7 | 10 |
 Люксембург |
4 | 5 |
 Великобритания |
3 | 6 |
| САЩ |
1 | 3 |
 Нидерландия |
2 | 2 |
 Швейцария |
2 | 2 |
 Дания |
1 | 1 |
 Германия |
1 | 1 |
 Ирландия |
1 | 1 |
 Австралия |
1 | 1 |
 Колумбия |
1 | 1 |
 Словения |
1 | 1 |
| 1 |  Еди Меркс |
34 |
| 2 |  Бернар Ино |
28 |
| 3 |  Марк Кавендиш |
26 |
| 4 | Андре Ледюк |
25 |
| 5 | Андре Даригад |
22 |
| 6 |  Николас Францт |
20 |
| 1 | Франция |
696 |
| 2 | Белгия |
468 |
| 3 |  Италия |
264 |
| 4 |  Холандия |
168 |
| 5 |  Испания |
126 |
| 6 |  Германия |
75 |
Най-млад победител[6]:
Най-възрастен победител[6]:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
