From Wikipedia, the free encyclopedia
Нис (на латински: Nisus) в древногръцката митология е цар на полиса Мегара. Легендата за него се преплита с тази за неговата дъщеря Скила (Сцила), считана за причинителка на гибелта му. Нис има още една дъщеря, на име Евринома, както и син – Амфином.
Нис | |
Характеристики | |
---|---|
Описание | цар на Мегара в древногръцката митология |
Родители | Пандион II |
Относно съдбата му има две основни версии - местната и класическата, която от своя страна има различни варианти, всичките - свързани с критския цар Минос и предполагаемата му война с цар Нис (според местната версия такава война всъщност не е имало).[1]
В мегарската версия на историята, Нис е наследен от своя зет Мегарей, но според други - от Алкатой, син на Пелопс и Хиподамея, а Мегарей загива още преди края на войната.
Според легендата за Нис, той е владетел на едно от четирите царства, образувани след разпада на обединеното царство Атика, след като преди това то първо е завзето от вражеския, спрямо баща му Пандион II, род на Метионидите (друг клон на атинската царска династия), а след това повторно възвърнато, под властта на неговия клан, от синовете (Егей, Палант, Лик и самият Нис)[3] на изгонения от тях владетел. Когато Метион и децата му прогонват Пандион II от Атина, той се установява в Мегара и там се жени за местната принцеса Пилия, която става майка на Нис. Същевременно, като негов баща е представян и бог Арес, както и някой си Деион или Дейоней - вероятно прочут по онова време герой.
На първо време, новите господари на страната са в съюз и дружба помежду си и в резултат на това Нис и земите му стават прицел на агресията на критяните. Минос, цар на Крит, повежда война срещу Атина, след смъртта на сина си Андрогей,[4] настъпила при недокрай изяснени обстоятелства, но за която при всички случаи той обвинява атиняните. Минос обсажда и превзема Мегара, а след това води неколкодневна битка за превземането на близката крепост Нисея, в която се е приютил Нис. Въпреки успехите си, критският владетел не успява докрай да сломи мегарците, защото царят им е омагьосан да бъде непобедим, посредством пурпурен (или лилав) кичур сред иначе сивата си коса.
Краят на Нис - или поне на властта му - идва, като последица от съблазняването на дъщеря му Скила/Сцила от Минос. Според една от версиите, той контактува с нея по-отблизо и печели подкрепата й, като й подарява злато (или златна огърлица).[5] Според друга, девойката се влюбва в Минос, когото е наблюдавала от кулата на замъка на баща си. За да помогне на критянина да победи и да сложи край на войната, тя отрязва/остригва вълшебния кичур от главата на баща си, донася му го и в замяна му предлага да се ожени за нея.
Минос реагира много негативно на постъпката й и - според някои от вариантите на легендата - се погрижва тя да се удави.[6] Също така има версия, според която самият Нис я убива заради предателството й.[7] Според друга, след падането на Мегара критският владетел отплава без да вземе Скила на борда (въпреки че изглежда й е дал отначало някаква надежда). След продължителен монолог, тя се хвърля в морето, доплува до него и се залавя за кораба на Минос, но не съумява да се качи на него. Вместо това, баща ѝ, който в този вариант не е умрял (в други отнемането на магията го убива или така го отчайва, че той се самоубива), междувременно се е превърнал в орел-рибар/морски орел с жълти криле и се впуска да я преследва, заплашвайки да я убие. Скила се превръща в птица (или може би - в риба), наричана в Древността цирис (на гръцки: κεῖρις), чието име значи "стригач" и която не е точно идентифицирана.[8]
У Вергилий Сцила е отъждествявана със зловещото морско чудовище, обитаващо Месинския пролив (между Континентална Италия и остров Сицилия), което в легендите първоначално е красива нимфа, дъщеря на Форкис и Кето, която става жертва на ревността на морската богиня Амфитрита или на вещицата Кирка, в резултат на чиито магии се превръща в ужасяващ многоглав звяр.[9] Същевременно се предполага, че в едно от произведенията си, той е описал и превръщението й в птица.[10]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.