Никола Христов – Неговански

Никола Христов, известен като Негованчето или Неговански,^[1] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.^[2]

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Христов.

---

Никола Христов – Неговански
български революционер
Роден	1885 г. Негован, Османска империя
Починал	17 септември 1927 г. (42 г.) Хума, Кралство на сърби, хървати и словенци
Семейство
Деца	Стоян Неговански
Никола Христов – Неговански в Общомедия

Биография

Христов е роден в 1885 година в леринското село Негован, тогава в Османската империя, днес Фламбуро, Гърция.^[3] По произход е албанец християнин. Учи в българско училище. Започва работа с баща си, като ходи на гурбет в Гърция и Мала Азия.^[2]

По време на Илинденско-Преображенското въстание подпомага четата на Георги Попхристов с провизии.^[4] През пролетта на 1905 година турци, узнали, че подпомага комитите, му устройват засада, но той оцелява и става нелегален в четата на Илия Которкин. Заедно с него убива турчина разбойник Асан. Става началник на отделение в четата.^[5]

По време на Балканската война в 1912 година превежда гръцки войски от Сервия към Лерин.^[5]

След войната се включва в съпротивата срещу новия режим на терор над българското население, установен от гръцките власти в Егейска Македония. Гръцките власти се опитват да го арестуват и той бяга на сръбска територия. След като и сърбите се опитват да го арестуват, се присъединява към войводите Мице Чегански и Илия Которкин.^[6]

След Първата световна война е съратник на Тодор Александров и действа в родното си Леринско. В 1924 година участва в сражението при Смолари. Загива при сражение на четата на Борис Изворски с гръцки части край Хума на 17 септември 1927 година.^[6][7][8]

Вестник „Свобода или смърт“ пише за него:

„

...той непрекѫснато броди изъ поробената родина. Много бѣ обичанъ отъ четницитѣ и селянитѣ за благия му характеръ и за юначеството му. Той не знаеше умора и покой, въпрѣки че страдаше отъ ревматизъмъ. Никой не го е виждалъ унилъ.[6]

“

Негов син е Стоян Неговански (1909-1977), участник в Охрана и партизанското движение в Егейска Македония.

Бележки

1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 71.
2. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 519.
3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 323-324.
4. Спомени на Георги Попхристов
5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 520.
6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 521.
7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 117.
8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 179.