Николай Терзийски

Николай Йорданов Терзийски е български писател и журналист.

Николай Терзийски
български писател и журналист
Николай Терзийски във Варна (2017)
Роден	28 юни 1983 г. (41 г.) Смолян, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет Софийски университет
Работил	журналист
Литература
Период	2017 –
Жанрове	роман, разказ
Известни творби	Отлъчване (2017) Звезди под клепачите (2022)
Награди	„Южна пролет“ (2018) „Христо Г. Данов“ (2023) Първа награда за кратък разказ „Под върха“ 2018 за „Божествената иглика“

Биография

Роден е през 1983 г. в Смолян. Завършва журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2005 г., две години по-късно получава магистърска степен от Философския факултет на университета.

От началото на 2003 г. работи като журналист в продуцентска компания Седем-осми. От ноември 2019 г. е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ по телевизия 7/8 ТВ и втори водещ на рубриката „Ex Libris“, в която гостуват някои от най-популярните съвременни български писатели.

През 2014 г. създава интернет блога Терзилъци, в който публикува свои произведения – кратки и средно дълги разкази, хумористични есета, политическа сатира, публицистика, ревюта за книги.

Творчество

Дебютният му роман „Отлъчване“ излиза на книжния пазар през юни 2017 г. Избран е от интернет сайта „Аз чета“ за една от десетте най-важни книги, издадени на български език през 2017 г.^[1]

„Отлъчване“ печели голямата награда в категория проза от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ 2018. Романът е и в краткия списък на номинациите за наградите „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „дебют“.

През март 2019 г. излиза вторият му роман, озаглавен „Хроники на неведомото“. Той е сред шестте книги, номинирани за „Роман на годината 2020“ – Националната литературна награда на Национален дарителски фонд „13 века България“. Романът има номинация и за Годишните награди на Портал Култура – в раздел „Проза“.

През март 2022 г. излиза третият роман на Николай Терзийски – „Звезди под клепачите“. С тази книга Николай Терзийски печели „Национална награда Христо Г. Данов“ в раздел „Българска художествена литература“ – за принос в националната книжовна култура. Освен това романът получава номинации за наградите:

• „Перото“, за принос към българския литературен контекст, в категория „проза“;
• „Хеликон“ за нова българска художествена проза;
• „Роман на годината 2023“ – на Национален дарителски фонд „13 века България“;
• „Елиас Канети“ 2023 за белетристика;
• предложения за българска номинация за Награда за литература на Европейския съюз 2024 - кратък списък.

Текстове и разкази на Николай Терзийски са публикувани в редица сборници, списания и антологии, сред които:

• „Съвременник“ (разказът „Божествената иглика“)
• „Страница“ (откъсът „Змията, огледалото и утробата“ и разказът „Babylonschnaps“)
• „Нашата Коледа“, сборник с коледни истории (разказът „Gun Girl“)
• Алманах „Огоста 2021“ (разказът „Лаптопът на дядо Дончо“)
• „Весела книга за Софийския университет“, документален сборник (споменът „Човекът, от когото научих всичко, което не знам“)
• „Любовта за напреднали“, антология на Светлозар Желев (откъсът „Песен, дума и свят“)
• „Спектър на земните звуци“, антология на лауреатите на конкурса „Южна пролет“ (разказът „Художникът“)
• „Нашата Коледа 2“, сборник с коледни истории (разказът „Пътят, който свети хиляди години“)

Библиография

• Отлъчване, Пловдив: „Жанет 45“, 2017. ISBN 978-619-186-341-9^[2]
• Хроники на неведомото, Пловдив: „Жанет 45“, 2019. ISBN 978-619-186-487-4
• Звезди под клепачите, Пловдив: „Жанет 45“, 2022. ISBN 978-619-186-705-9

Източници

1. Екипът на „Аз чета“ избира най-важните книги от 2017 г., Аз чета, 1 януари 2018 г.
2. Виолета Тончева, „Отлъчване“ като исторически и литературен знак, Портал Култура, 10 август 2017 г.

Външни препратки

• Николай Терзийски: Обичта може да те направи безсмъртен, интервю на Ана Клисарска, Жената днес, 6 декември 2017 г.
• Николай Терзийски: „Отлъчване“ се роди от въпросите „Кой съм аз?“ и „Защо съм тук?“, интервю на Диляна Денева, Аз чета, 1 март 2018