Никифор I (на гръцки: Νικηφόρος) е византийски духовник, патриарх на Константинопол от 806 до 815 г.[1]
| Никифор Νικηφόρος | |
| Патриарх на Константинопол | |
 | |
| Роден |
около 758 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Свети Апостоли, Истанбул, Турция |
| Религия | християнство |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Никифор в Общомедия | |
За заслугите си в борбата с иконоборците е канонизиран. Запазени са няколко съчинения на патриарх Никифор I, от които за българската история са особено важни Хронография и Кратка история.
Биография
Роден е по времето на императора-иконоборец Константин V Копроним.
Започва своята кариера в държавния апарат, като императорски нотарий. Участва в свикания от императрица Ирина Атинянката през 787 г. църковен събор, целящ прекратяването на иконоборската политика поддържана от предшествениците й в последните 60 години. След това напуска своята служба, основава манастир и се оттегля в него.
След смъртта на патриарх Тарасий I (806 г.), Никифор е избран за вселенски патриарх, но е снет от длъжност (през май 815 г.) от император Лъв V Арменец, с когото влиза в конфликт, заради подновяването от него на иконоборството. Като един от най-видните водачи на иконопочитателите, Никифор е изпратен на заточение, където прекарва 14 години и почива през юни 829 г.
През 847 г. по инициатива на патриарх Методий прахът му е пренесен в Цариград и погребан в храма „Св. Апостоли“.
Бележки
Литература
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
