Никифор Григора

Никифор Григора (на старогръцки: Νικηφόρος Γρηγορᾶς, Nikephoros Gregoras, Nicephorus Gregoras) е византийски историк, теолог, писател, математик и астроном през 14 век.

Никифор Григора Νικηφόρος Γρηγορᾶς
византийски теолог
Роден	около 1295 г. Хераклея Понтика, Византийска империя
Починал	1360 г. (65 г.) Константинопол, Византия
Религия	православие
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Средновековна философия
Интереси	Теология
Научна дейност
Област	История, астрономия

Биография

Роден е около 1295 година в Хераклея Понтика. Загубва рано родителите си и е възпитаван от вуйчо си по майчина линия епископ Йоан от Хераклея Понтика. Около 1315 г. отива в Константинопол и става ученик на Теодор Метохит и доверено лице на патриарх Йоан XIII Гликис (1315 – 1320). Византийският император Андроник II Палеолог забелязва неговия талант в реториката. През 1324 г. Григора предлага реформа на календара, но императорът отказва. През 1326 г. Григора е пратеник на императора в Сърбия. Като близък привърженик на императора, когато той е свален през 1328 г. от внука си Андроник III Палеолог, Григора загубва състоянието си. В резултат, се оттегля напълно в частния живот. Неговият покровител Теодор Метохит също е изгонен. Григора остава тясно свързан с двамата и посещава няколко пъти бившия император в квартирата, в която е затворен. През 1332 г. двамата му приятели умират. Впоследствие Никифор Григора успява да спечели доверието на Андроник III. През 1333 г. му дава да води преговори за уния на православната и католическата църква с пратениците на папа Йоан XXII, които се оказват безуспешни.

На събор през май 1351 г. Никифор Григора е осъден заради различните му разбирания от тези на Григорий Палама относно исихазма и е изпратен в арест в манастира Хора. През 1354 г. е освободен и умира, отлъчен от Църквата, през 1359/1360 или 1361 г.

Никифор Григора е почитател на Платон. Той пише множество произведения по философия, астрономия, математика, история и теология, речи, биографии.Главното му произведения е „Ромейската история“ (Historia Rhomaike) в 37 книги за времето от 1204 г. до 1359 г.

Издания и преводи

• Historia Rhomaike. Jan Louis van Dieten. (Bibliothek der griechischen Literatur Band 4, 8, 9, 24, 39, 59, 66). Hiersemann, Stuttgart 1973 – 2007.
• Antirrhetika I. Hans-Veit Beyer, Wien 1976, ISBN 3-7001-0179-1.
• Nicéphore Gregoras: Correspondance. R. Guilland, Paris 1967.
• Nicephori Gregorae explicatio in librum Synesii „De insomniis“. Scholia cum glossis. Hrsg. von Paolo Pietrosanti, Bari 1999, ISBN 88-7949-200-4.
• J. Mogenet, A. Tihon, R. Royez, A. Berg: Nicéphore Grégoras – Calcul de l’éclipse de soleil du 16 Juillet 1330. Corpus des astronomes byzantins I. Amsterdam 1983, ISBN 978-90-70265-34-2.

Източници

• Hans-Veit Beyer: Nikephoros Gregoras als Theologe und sein erstes Auftreten gegen die Hesychasten. In: Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik. 20, 1971, ISSN – 8660 0378 – 8660, S. 171 – 188.
• Hans-Veit Beyer: Eine Chronologie der Lebensgeschichte des Nikephoros Gregoras. In: Jahrbuch der Österreichischen Byzantinistik. 27, 1978, S. 127 – 155.
• Herbert Hunger: Die hochsprachliche profane Literatur der Byzantiner. Beck, München 1978 (Handbuch der Altertumswissenschaft.)
• Pietro Luigi M. Leone: A proposito di una lettera del protonotario Nicola Lampeno a Niceforo Gregora. In: Byzantinischen Zeitschrift. 43, 1973, ISSN – 7704 0007 – 7704, S. 344 – 359.
• I. Sevcenko: Some Autographs of Nicephoros Gregoras. In: Zbornik Radova Vizantoloskog Instituta. 8, 1964, ISSN – 9888 0584 – 9888, S. 435 – 450.

Външни препратки

• The Greatest Byzantine Astronomer Nicephoros Gregoras and Serbs^{[неработеща препратка]}
• Greek Opera Omnia by Migne Patrologia Graeca with analytical indexes
• Gregoras, Nicephorus, Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.