български роман From Wikipedia, the free encyclopedia
„Не казвай на мама“ е български роман на писателя и сценарист Николай Йорданов. Това е неговият дебютен роман, публикуван на 12 март 2020 година.[1] Сюжетът се развива в продължение на над 40 години в повече от 10 държави на четири континента[2] и проследява историите на десет хомосексуални момичета и момчета от България, Иран, Ирак, Испания, Уганда, САЩ, Судан и Южна Корея.[3] Романът е издаден и на английски език под заглавие Don't Tell Mama. Преводът е на писателя фантаст Владимир Полеганов. За книгата са създадени три различни корици от художника Борис Праматаров, а за представянето ѝ – илюстрации на Текла Алексиева. През октомври същата година „Не казвай на мама“ е адаптирана като аудио драматизация,[4] а през декември получава номинация за Хеликон (литературна награда).[5]
| Не казвай на мама | |
![Thumb](#/media/Файл:"Не_казвай_на_мама"_корица_на_печатното_издание.jpg) | |
| Автор | Николай Йорданов |
|---|---|
| Илюстратор | Борис Праматаров |
| Първо издание | 2020 г. България |
| Издателство | Ен Уай Криейтив енд Пъблишинг |
| Оригинален език | български език |
| Жанр | гей, магически реализъм, приключенска |
| Страници | 400 |
| Следваща | "Не казвай на никого" |
| Преводач | Владимир Полеганов |
| ISBN | ISBN 9786197568004 |
Романът е писан в продължение на 7 години.[6] В шоуто на Николаос Цитиридис авторът споделя, че ръкописът му е бил откраднат през 2013 година и започва работата по текста отначало. За да проучи иранския сюжет подписва официално писмо пред Посолството на Ислямска република Иран, че няма да описва нищо, видяно в страната, в статия или книга.[7] За някои от историите са използвани прототипи.[8]
Премиерата на романа е насрочена за 14 март 2020 година[9] с танцов спектакъл на хореографа Коста Каракашян, но е отменена заради обявеното ден по-рано извънредно положение във връзка с настъпилата Пандемия от коронавирус (2019 – 2020).[10] Представянето се състои чрез онлайн събитие на живо два месеца по-късно, на 08.05.2020 г., в партньорство с Фондация Сингъл Степ.[11] Водещ е Георги Тошев (журналист). Премиерата е гледана от близо 7000 зрители в рамките на първите 24 часа след качването ѝ във Фейсбук.[12]
„Не казвай на мама“ е пресъздаден като късометражен танцов филм на режисьора Теодора-Косара Попова. По-късно през годината нейният документален „Танда“ носи номинация на НАТФИЗ и България за „Студентски Оскар“ за първи път от 1983 година насам.[13] Във филмовата адаптация участват танцьори от различни стилове, а персонажите са озвучени от част от актьорския състав на аудио-драматизацията на романа. Хореографията е на Коста Каракашян и Радостина Точева. „Не казвай на мама“ е селектиран в конкурсната програма за късометражно кино на фестивала Синелибри.[14]
![Thumb](#/media/Файл:Boryana_Bratoeva_-_"Don't_Tell_Mama".jpg)
Tв водещата Наталия Симеонова, която изпълнява ролята на Тамика, обявява участието си в проекта в „Шоуто на Николаос Цитиридис“ през февруари.[15] Освен нея в аудио адаптацията на книгата участват актьорите Бойко Кръстанов, Боряна Братоева, Севар Иванов, Явор Караиванов, Вилиян Гешев и Теодор Ненов, певците Прея и Тино (Гласът на България), и писателката Ваня Щерева.[16] Записите са направени в Андарта Студио през 2020 г.
| Персонаж | Държава | Озвучава |
|---|---|---|
| Александър | България | Явор Караиванов |
| Фуад | Ирак | Тино |
| Хаким | Ирак | Севар Иванов |
| Иман | Иран | Ваня Щерева |
| Матиас | Испания | Вилиян Гешев |
| Тамика | САЩ | Наталия Симеонова |
| Отвъд / Касим | Судан | Теодор Ненов |
| Лука | Уганда | Бойко Кръстанов |
| Миембре | Уганда | Прея |
| Нае-Ил | Южна Корея | Боряна Братоева |
Деми Милчева от „Егоист“ описва романа като „...многоизмерен, съчувстващ и пъстър... пленителен с начина, по който лириката му показва как стигмата за смисленото извън нас и обуславящото безсмислие на вътрешния ни свят е толкова обща, че се самоунищожава.“[17]
Блогърът Мимо Гарсия препоръчва текста като „блестящ“, „училище-чистилище“ и „огледало на собствените комплекси и на неизказаните лични тайнства…“[18]
В рецензия за Huge.bg, Христо Серафимов пише: „Не казвай на мама“ не се съобразява със стилистиката на класически литературни канони. Той е пълнокръвно постмодерно творение, което разчупва традиционните очаквания към средностатистическия гей роман."[19]
Августина Тодорова-Пенева рецензира „Не казвай на мама“ в своя блог „С книга в полунощ“, определяйки я като „пряма и притеснителна книга“, отличавайки корицата, нивото на диалога и наситеността на сюжета.[20]
Според Николета Габровска от Single Step книгата „...не признава табута, не просто защото на моменти е болезнено откровена за четене. Тя е смела писателски. Тази книга има рядката способност да те накара да почувстваш с кожата си любовта, смъртта и изживяването между двете.“[21]
Френският литературен блог Ted and her Books оценява „Не казвай на мама“ с 5 от 5 звезди, обръщайки внимание на достоверността на персонажите, и описва книгата като „образователна, но и шокираща“[22]
Патриша Лим от Book Geek Musings Blog поставя оценка 4/5 с акцент върху полисюжетността на книгата, но критикува характерността на някои от персонажите.[23]
Инстаграм блогът aReadHer дава оценка 4/5, пишейки "Въпреки че не съм фен на многото истории, пакетирани в една книга, в случая [това] наистина работи".[24]
Индонезийският критик Фара Факхира оценява романа с 3 от 5 звезди, критикувайки сходно звучащите монолози на някои от персонажите, но с адмирации към „уникалната структура“ на наратива.[25]
Емили Томпсън от Reedsy също споделя „затруднения да проследя всички всеки от персонажите и техните сложни животи“. Тя определя книгата като „прекрасно написана и поетична“, сравнявайки я със „Страстта на новата Ева“ на Анджела Картър заради „предизвикателството към половите и сексуалните стереотипи“. Според нея романът поставя въпроса какво всъщност е реалността.[26]
Писателката и критик K. C. Finn дава оценка 5/5 с думите „Наслаждавах се на тази книга от начало до край, не на последно място заради финеса, с който са представени напълно изградените персонажи, чиято достоверност се усеща от първата среща на читателя с тях.“ Тя отличава историята на севернокорейката Нае-ил, описвайки я като „емоционално пътешествие“.[27]
В рецензия за Reader's Favorite Maria Victoria Beltran оценява романа с 5 от 5 звезди с думите „Не казвай на мама“ завършва по най-необичайният начин с неназовано присъствие, като че от друг свят, обединявайки всички истории [в книгата] за любов, насилие и тайни в единен литературен шедьовър".[28]
В специално интервю в края на юни 2022, авторът Николай Йорданов споделя, че готви продължение, което носи заглавието "Не казвай на никого" и се очаква да излезе през 2024г. [29]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.