Нерон Цезар

Нерон Юлий Цезар Германик (на латински: Nero Iulius Caesar Germanicus) е най-възрастният син на Германик и Агрипина Старша, по-голям брат на император Калигула, най-големият приемен син на император Тиберий, женен за негова внучка и един от вероятните наследници на властта му.

Нерон Друз
римски политик
Роден	6 г. Рим, Италия
Починал	30 г. (24 г.) о. Пандатерия, Италия
Погребан	Мавзолей на Август, Италия
Семейство
Род	Юлиево-Клавдиева династия
Баща	Германик
Майка	Агрипина Стара
Братя/сестри	Калигула Агрипина Млада Юлия Ливила Друзила Друз Цезар
Съпруга	Юлия
Нерон Друз в Общомедия

Произход

Нерон е роден през 6 г. в семейството на Германик и Агрипина Старша.

Неговият баща е син на Друз Старши, внук на Ливия Друзила, жената на Октавиан Август от неговия първи брак. По мъжка линия принадлежи на патрицианския род на Клавдиите.

Негова майка е дъщеря на Марк Випсаний Агрипа (зет на Октавиан Август) от дъщерята на императора – Юлия Старша.

Живот

През 17 г. на 11-годишна възраст взема участие в триумфа по повод победата на Германик над херуските.^[1] След заминаването на родителите му на изток той остава в Рим, където през 20 г. среща Агрипина, която се връща с праха на Германик.^[2]

През същата година се жени за своята братовчедка Юлия Ливия, внучка на Тиберий, дъщеря на единствения му син Друз Младши и Ливила.^[3] Получава разрешение от Сената да заема магистратски длъжности 5 години преди да има ценз.

През 23 г. след смъртта на Тиберий заедно с брат си Друз е въведен от императора в Сената. Това дава повод да се говори за братята като вероятни наследници.^[4] В Сената Нерон изнася похвална реч в чест на своя тъст. По-късно изказва благодарност за разрешението на Сената за строителство на храм в чест на Тиберий, Ливия и Сената.^[5]

През 24 г. сенаторите оказват на братята Нерон и Друз такива почести, като на принцепси в Сената. Това решение ядосва Тиберий и той се изказва в Сената в обвинителна реч, казвайки, че такава чест подобава само на зрели и заслужили хора.^[6]

През 26 г. Нерон заема длъжността квестор.

Нерон бърка замислите на Сеян, като е сериозно препятствие в неговите честолюбиви схеми. Освен това младият наследник на Тиберий всячески поддържа своята майка Агрипина, заставаща срещу Сеян. Нерон е обкръжен от хора, които системно го провокират към дръзки и необислени думи и постъпки. Против Нерон свидетелстват и негови близки – Друз, виждащ в негово лице съперник и неговата жена, Юлия, настройвана от майка си Ливила.^[7]

Римски имперски династии
Юлиево-Клавдиева династия
Хронология
Октавиан		27 пр.н.е. – 14 от н.е.
Тиберий		14 от н.е. – 37 от н.е.
Калигула		37 от н.е. – 41 от н.е.
Клавдий		41 от н.е. – 55 от н.е.
Нерон		55 от н.е. – 68 от н.е.
Семейства
Юлии Клавдии Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия Категория:Юлиево-Клавдиева династия
Последователност
Предходна Римска република		Следва Година на Четиримата императори

През 29 г. Тиберий пряко обвинява Нерон в разврат, а Агрипина – в надменност. Сенатът се затруднява да вземе решение относно членовете на семейството на прицепса, но в Рим започват масови брожения сред народа в поддръжка на обвиняемите.^[8] Изплашени, сенаторите обявяват Агрипина и Нерон във врагове на държавата. Нерон е изпратен в изгнание на остров Пандатерия и там умира през 31 г. Според една от версиите извършва убийство, изпреварвайки изпратения му палач, а според друга – умира от глад. Тялото му е оставено без да бъде погребано.^[9]

През 37 г. Калигула става император и пренася праха му в Рим, където го погребва в Мавзолея на Август.^[10]

Източници

1. Тацит, „Анали“, II, 41
2. Тацит, „Анали“, III, 2
3. Тацит, „Анали“, III, 29
4. Дион Касий, „Римска история“, LVII 22, 4a
5. Тацит, „Анали“, IV, 15
6. Светоний, „Животът на 12-те цезари“, „Тиберий“ 54
7. Тацит, „Анали“, IV 59 – 60, 67
8. Тацит, „Анали“ V 3 – 5
9. СВетоний, „Животът на 12-те цезари“, „Тиберий“ 54
10. Светоний, „Животът на 12-те цезар“, Калигула, 15

Външни препратки

• Антични монети с изображение на Нерон
• Предполагаемо изображение на Нерон