Народно читалище „Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“ в Копривщица е основано през 1869 г. по инициатива на главния даскал Найден Попстоянов, който е и автор на читалищния устав. Носи името на търговеца Ненчо Палавеев.

Бързи факти Информация, Мото ...
Народно читалище
„Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“
Thumb
Сградата на читалището
Thumb Местоположение в Копривщица
Информация
Мото„Прочитай неуморно“
ОснователиНайден Попстоянов
Основана1869 г.;
преди 154 години
 (1869)
Положениесъществуващо
СедалищеКопривщица, България
СайтФейсбук страница
фронтона е изпълнен в стил Български барок
Народно читалище
„Хаджи Ненчо Д. Палавеев – 1869“
в Общомедия
Затваряне

По спомени на стари хора и от годишните отчети на читалищните настоятелства е видно, че от 1860 година в града съществува обществена библиотека. Ползвайки опита, натрупан в Свищов, Найден Попстоянов през 1869 година съставя устава на читалището, а цялото книжовно имущество на училищната библиотека преминава в него за всеобщо ползване. Тогава Копривщенското читалище получава името Неофит Рилец, а годината се приема за година на основаването му. В читалището в 2 големи витрини са изложени книги, закупени от Христо-Дановата книжарница в Пловдив и книги, донесени от Цариград от абаджийския еснаф. Ако се съди по номерата на запазени старопечатни книги от онова време, библиотеката е разполагала с около 500 тома и около 100 годишни издания на периодичния печат.

Читалището набира средства за своята просветителска, издателска и благотворителна дейност основно от членски внос, но и от организиране на лотарии, приходи от театрални представления и даже от лихварски операции. Проблемите на организацията намират отражение по страниците на вестниците „Македония“, „Напредък“ и „Век“. Съпричастен е и местният ръкописен вестник „Тръба“.[1]

Успоредно с увеличаването на книжния фонд, с провеждането на сказки и вечеринки се стига до първия театрален спектакъл. С бутафорни дрехи от хартия даскалите през 1874 г. представят „Изгубена Станка“, сетне „Иванку, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев и „Многострадална Геновева“ от Лудвиг Тик в превод от Кръстю Пишурка[2].

Читалището провежда широка просветна и дарителска дейност: обявява конкурс за написването на „Учебник по българска история“, дарява в периода 1873 – 1874 г. 1260 гроша на Македонската благотворителна дружина, през 1874 г. подпомага изграждането на училищната сграда в Мелник[3].

През 1908 г. копривщенското читалище е преименувано на „Хаджи Ненчо Палавеев“ по настояване на дарителя, който финансира поетапното преустройство на бившата бояджийница в читалищна сграда с театрален и киносалон[4]. Проекта по преустройството е на арх. А. Квалаб, осъществен през 1909 г.[5] В периода 1953 – 1990 г. читалището носи името на копривщенския учител и деец на БРП (к) Яко Доросиев.

При подновяването на дейността на театралния колектив в постановките на „Майстори“ от Рачо Стоянов и „Свекърва“ от Антон Страшимиров правят забележително впечатление актьорските изпълнения на Недельо Меслеков (1934 – 2002), Райна Косева (1903 – 1986) и Александър (Сашо) Божинов (1926 – 2003).

През 1962 година с участие на цялото гражданство на Копривщица е построен Младежкият дом с театрална сцена, гримьорни и сладкарница. Сградата е дарена от Община Копривщица на читалището след политическите промени в края на ХХ век.

Копривщенското читалище оставя незаличими следи в обществения живот на града. То е гражданска организация, която издържа превратностите на времето, за да мотивира своето съществуване и в наши дни. Чрез читалището копривщенци и днес се докосват до възрожденската драма и театър, песенното и танцово изкуство на българина, откриват широкия свят и неговата пъстрота. Читалищната библиотека разполага с 31 863 тома[6] и до днес осигурява достъп до книги, вестници, списания и интернет. Читалищната дейност запазва жива българската фолклорна традиция като е сред инициаторите, организаторите и домакин на Националния събор на българското народно творчество.

Издания

Галерия

Бележки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.