египетски писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Нагиб Махфуз (на арабски: نجيب محفوظ; правопис по Американската система BGN Naguib Mahfouz) е египетски писател.
| Нагиб Махфуз نجيب محفوظ | |
| египетски писател | |
 | |
| Роден |
11 декември 1911 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Кайро, Египет |
| Религия | ислям |
| Националност |  Египет |
| Учил в | Каирски университет |
| Работил | писател държавен служител |
| Литература | |
| Период | 1932 – 2005 |
| Жанрове | роман, разказ |
| Направление | романтизъм, реализъм |
| Награди |  Нобелова награда за литература (1988) |
| Повлиян | Таха Хусейн,[1] Джеймс Джойс,[2] Марсел Пруст[3] |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Нагиб Махфуз в Общомедия | |
Много от книгите му са забранени в Близкия изток заради обвинения в богохулство. През 1988 г. получава Нобелова награда за литература.
Заедно с Тауфик Ал-Хаким е смятан за най-модерния египетски писател и един от най-големите новатори в романи, написани на арабски език. Творбите му са свързани около неспособността на човек да избегне съдбата и социалните конвенции, и изследват темите на екзистенциализма.[4] Махфуз публикува около 50 новели, 350 къси разказа, десетки сценария за филми и пет пиеси през 70-годишната му кариера. Много от произведенията му са пресъздадени в египетски и чуждестранни филми.
Роден е в мюсюлманско семейство от средната класа с по-нисък статус в квартал Gamaleyya на Кайро. Кръстен е на професор Нагиб паша Махфуз (1882 – 1974 г.), известен коптски лекар, който го изражда. Махфуз е седмото и най-малкото дете от пет момчета и две момичета. През 1924 г. семейството се мести в друг известен квартал на Кайро – el-Abbaseyya, сравнително ново предградие на столицата. И двете места стават фон на много от творбите на Махфуз. Бащата на Махфус, описван като „старомоден“, е държавен служител, а Махфуз в крайна сметка върви по стъпките му. В детството си Махфуз чете много. Майка му от ранна възраст го води при пирамидите и в други музеи, свързани с древноегипетската история, която по-късно се превръща в основна тема в първите му три книги.[5]
Семейството на Махфуз е вярващо в мюсюлманската религия и му дава строго ислямско възпитание. В интервю той допълва че е закърмен от религиозния климат у дома по време на детските си години. Той заявява, че „никой не би си помислил, че един ден ще излезе творец от това семейство“.[5]
Египетската революция от 1919 г. оказва силен ефект върху Махфуз, въпреки че тогава той е само на седем години. От прозореца той често вижда британски войници, които стрелят по демонстрантите, мъже и жени. По-късно той отбелязва „Може да се каже, че едно нещо, което най-разтърси сигурността на детството ми беше революцията от 1919 година“. След завършване на средното си образование, Махфуз постъпва в университета Крал Фуад I (днес Каирски университет), където учи философия и се дипломира през 1934 г. През 1936 г. решава да стане професионален писател.
Махфуз напуска академичните среди и започва кариера в Министерството на религиозните въпроси. Скоро след това, поради атеизма си се премества в Министерството на културата, като длъжностното лице, отговорно за филмовата индустрия.[6]
Бил е и дългогодишен държавен служител в Министерството на даренията, а след това, като директор на Бюрото за цензура в изкуството, директор на Фондацията за подкрепа на киноиндустрията и накрая като консултант в Министерството на културата. През 1969 г. става и редактор на водещия вестник „Ал Ахрам“. Пенсионира се през 1972 година.
Махфуз остава ерген до 43-годишна възраст. Причината да не сключи брак е негово убеждение, че многобройните ограничения, с които би се сблъскал, ще затруднят литературното му бъдеще. През 1954 г. се жени за египтянка, която му ражда 2 дъщери.
Публикувал е 34 романа, над 350 кратки разказа, десетки сценария за филми и пет пиеси. Много от произведенията му са пресъздадени в египетски филми. Много от романите му са издавани като поредица в Ал-Ахрам, а негови писания редовно се публикуват в седмичната колона. Преди да получи Нобелова награда само няколко от романите му били издавани Запад.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
