Мухата II

„Мухата II“ (на английски: The Fly II) е американски научнофантастичен филм на ужасите на режисьора Крис Уалас, продължение на филма „Мухата“.

Мухата II
The Fly II
Режисьори	Крис Уалас
Продуценти	Стивън-Чарлз Джафе
Сценаристи	Мик Гарис Франк Дарабонт Кен и Джим Уит
Базиран на	„Мухата“ от Жорж Ланжлан
В ролите	Ерик Столц Дафне Зунига Лий Ричардсън Харли Крос Джон Гец
Музика	Кристофър Йънг
Оператор	Робин Виджън
Монтаж	Шон Бартън
Филмово студио	„Brooksfilms“
Разпространител	Туентиът Сенчъри Студиос
Жанр	филм на ужасите
Премиера	10 февруари 1989 г. (САЩ)
Времетраене	105 минути
Страна	САЩ
Език	английски
Бюджет	$38,9 милиона
Хронология
„Мухата“
Външни препратки
IMDb Allmovie

Сюжет

Няколко месеца след смъртта на Сет Брандъл, неговата приятелка Вероника Куайф ражда общото им дете. По време на раждането от тялото ѝ се появява пашкул, подобен на огромен ембрион. Виждайки това, Вероника едва не умира от страх, тъй като ужасният кошмар, който я е преследвал в съня ѝ, се е превърнал в реалност. В пашкула обаче лекарите откриват не чудовище, а обикновено човешко дете. Момчето е наречно Мартин и заживява в изследователската лаборатория на Антон Барток, чиято фирма финансира експериментите на баща му. В лабораторията, където живее Мартин, се провеждат експерименти с телепортация, но те са неуспешни. Изследователите са успели да сглобят устройства, подобни на направените някога от Сет Брандъл, но учените не могат да намерят правилния алгоритъм.

Мартин расте много по-бързо от връстниците си и до тригодишна възраст изглежда като 10-годишно момче. Интелектът му също се развива с невиждани темпове. По време на един от експериментите Мартин влиза в лабораторията, където провеждат експеримент с куче, с което Мартин преди това е станал приятел. След неуспешна телепортация осакатеното куче напада един от служителите и му отхапва пръстите на ръката. Две години по-късно 5-годишният Мартин вече изглежда като 20-годишен младеж. Барток му показва видеокасета на Вероника Куайф, в която баща му празнува успеха си с експеримента и предлага да продължи работата на Сет Брандъл. Мартин се съгласява, намира правилния алгоритъм и първият експеримент за телепортация с коте се оказва успешен. Докато работи, Мартин среща лаборантката Бет Логан и двамата започват любовна афера. Скоро Мартин случайно открива същото телепортирано куче, което е оставено за по-нататъшни експерименти, въпреки че Барток е казал, че е умряло без мъки. От съжаление Мартин я приспива с хлороформ и от този момент расте недоверието между него и персонала на лабораторията.

На Мартин е казано, че расте бързо поради някакво необичайно заболяване, и затова редовно му поставят инжекции, но при една от процедурите иглата се счупва и на ръката на Мартин остава малка рана, която скоро започва да расте и в нея се появява някакъв вид слуз. Това ужасно плаши Мартин и той наистина се надява, че „чудодейните“ инжекции ще му помогнат, но се оказва, че през цялото време в кръвта му е бил инжектиран обикновен физиологичен разтвор, тоест безвредна солена вода. Междувременно Бет получава видеокасета, от която младите хора научават, че в новия апартамент на Мартин е инсталирано наблюдение. Разярен, Мартин чупи скритата камера и нахлува в лабораторията, където открива видеозаписи с баща си, направени по времето, когато Сет Брандъл вече е започнал да се превръща в муха, и открива цялата истина.

Мартин се опитва да реши проблема си чрез телепортиране, но скоро разбира, че само едно нещо може да го спаси: той трябва да се телепортира заедно с „обикновен“ човек. След това хромозомите на Мартин ще бъдат изчистени от гените на мухата, като преминат в хромозомите на донора, превръщайки го в генетично чудовище. Мартин не може да вземе решение да предприеме тази стъпка и бяга от лабораторията при Бет. Младите хора отиват при Стейтис Боранс, бившия любовник на Вероника Куайф, и Мартин е много обнадежден, че Боранс има лекарство, което може да му помогне. Но Боранс само потвърждава версията, че единственият изход за Мартин е съвместна телепортация със здрав човек. По време на пътуването лицето на Мартин започва да се смалява и той постепенно губи човешкия си вид.

Мартин и Бет наемат хотелска стая, но тази нощ Мартин започва да расте в паяжини и се превръща в пашкул. Отчаяна, Бет се обажда на персонала на лабораторията и Мартин е доведен в лабораторията под формата на огромен пашкул, покрит с дебела черупка. След известно време огромно чудовище с шест крака се излюпва от пашкула, но чудовището запазва човешкия ум на Мартин. След като убива пазача, чудовищния Мартин улавя Барток и се телепортира с него. Нахлулите в лабораторията служители откриват Барток, който се е превърнал в безформена движеща се маса, и Мартин, който се е отървал от гените на мухата и е станал нормален човек.

Във финала на филма е показана „биомасата“, в която се е превърнал Барток, която се съхранява и храни в същата стая, където преди това е било държано осакатеното куче.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьорски състав

Актьор	Роля
Ерик Столц	Мартин Бръндъл – син на Сет Бръндъл (ученият, изобретил машина за телепортация)
Харли Крос	10-годишният Мартин
Дафне Зунига	Бет Логан – лаборантка и приятелка на Мартин
Лий Ричардсън	Антон Барток – ръководител на изследователската лаборатория
Гари Чок	Скорби
Ан Мари Лий	Джейнуей
Франк Търнър	Норман Шепърд
Джон Гец	Стейтис Боранс – бивш редактор на списание

Снимачен процес

• Първоначално филмът е предвиден като история за клонирането и „възкресението“ на Сет Брандъл, но след това е решено да изградят сюжета около сина му.
• Реквизитът „Телепортационно оборудване“ от първия филм не е запазен и затова трябвало да бъде преправен за продължението.
• Филмът съдържа фина препратка към Дейвид Кроненбърг, режисьор на първия филм. В сцената, когато 4-годишният Мартин си проправя път покрай спящия пазач, до него може да се види книгата „Формата на яростта“, в която се обсъждат филмите на Кроненбърг и е с неговия образ на корицата.
• Джон Гец е единственият актьор от първия филм, който се съгласява да участва в продължението.
• Видеозаписът от интервюто на баща му, който Мартин гледа, всъщност е изтрита сцена от първата част. Вместо Джийна Дейвис, канадската актриса Сафран Хендерсън отново озвучава Вероника.
• Мартин Брандъл научава истината за болестта си, след като гледа видео как баща му се превръща в муха. Въпреки това, според сюжета на първата част, този епизод не е заснет.
• На Киану Рийвс е предложена ролята на Мартин Бръндъл, но я отказва.
• Сценарият на филма разкрива причината, поради която Стейтис Боранс живее в отделна селска къща: той я е получил като подкуп за мълчанието си за случилото се (Барток му е казал, че Вероника е починала с детето). Освен това в ранна чернова на сценария Боранс е този, който е взел дисковете с правилната програма за оборудването за телепортиране, преди Барток да вземе самото оборудване за телепортиране. По-късно обаче тази подробност е премахната от сценария и така в окончателната версия на филма остава неясно защо машините за телепортиране са престанали да функционират нормално.
• Зелените проблясъци на светлината между всеки надпис в заглавната поредица всъщност са заимствани от алтернативна, неизползвана заглавна поредица за първия филм.
• В някои щати на САЩ в кината, където е премиерата на филма, в залата е имало медицински работници, в случай че някой зрител се уплаши от ужасите, които се случват на екрана.
• За филма е направен необичаен трейлър, в който няма видео материал, а само показания на сърдечен монитор в кадър и писъци на родилка.
• Актьорът Винсент Д'Онофрио е първият избор за ролята на Мартин Брандъл. Заснети са няколко малки поредици, но след прегледа им създателите на филма решават, че Д'Онофрио не е подходящ за ролята. Тогава Ерик Столц е поканен да играе Мартин, но първоначално той отказва ролята, защото не харесва сценария. Сценарият е коригиран и Щолц се заема с ролята с голям ентусиазъм. Столц я харесва толкова много, че поиска да го наричат „Мартин“ на снимачната площадка, а на гърба на личния му стол е написано не „Ерик Столц“, а „Мартин Брандъл“.
• Мел Брукс не е продуцент на този филм, но именно той предлага на режисьора Крис Уалас актрисата Дафни Сунига за ролята на Бет Логан. Сунига свършва страхотна работа като принцеса Веспа в „Космически топки“ на Мел Брукс, поради което Брукс я препоръчва за продължението на „Мухата“.
• Крис Уалас отхвърля предложението да стане дизайнер на специални ефекти и кукли за филма „Гремлини 2: Новата партида“, за да режисира „Мухата II“.
• По време на началната сцена на „Fox 20th Century“ могат да се чуят бръмчащи звуци на мухи.
• Мартин Брандъл е роден седем месеца след като Сет Брандъл е убит от Вероника Куайф.
• Първоначално филмът трябвало да бъде заснет в Торонто, където е заснет „Мухата“. Декорите в Торонто обаче не са достатъчно големи, така че снимките са преместени във Ванкувър в „Bridge Studios“.
• Оръжията, използвани от Сорби и Барток, за да убият Мартин, са картечен пистолет Heckler&Koch HK9A3 и пистолет Desert Eagle VII.
• Филмът първоначално е оценен с „X“ от MPAA поради сцената, в която главата на Харгис е смачкана от асансьор. Режисьорът Крис Уалас обжалва решението и MPAA дава на филма оценка „R“ без никакви промени в сцената.
• Звуковият ефект на плачещото бебе на Мартин в началната сцена е използван повторно в „Тенекиена играчка“ на Pixar (1988).
• Мутиралото чудовище, в което се превръща Барток, се играе от Марк Уалас, брат на режисьора Крис Уалас.

Външни препратки

• „Мухата II“ в Internet Movie Database