Муленска катедрала

Муленската катедрала или Катедрала „Благовещение на Света Дева Мария“ (на фр.: Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation) е основното католическо място за поклонение в град Мулен, в департамент Алие, Франция.

катедрала „Благовещение на светата дева“ Cathédrale Notre-Dame-de-l'Annonciation
4 септември 2007 г.
Местоположение в Мулен46.566667, 3.331667
Вид на храма	катедрала
Страна	Франция
Населено място	Мулен
Посветен на	Богородица
Религия	католицизъм
Тип на сградата	катедрала
Архитектурен стил	пламтяща готика
Изграждане	15 в
Сайт	Cathédrale Notre-Dame de Moulins
катедрала „Благовещение на светата дева“ в Общомедия

Тя е построена в стил Пламтяща готика, а нейният основополагащ камък е положен през 1468 г. от Агнес Бургундска, 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон и майка на херцог Жан II дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 г.

Екстериор

• 
• 
• 
• 

Гаргойли

• 
• 
• 
• 

Интериор

Черната мадона от Мулен

„Черната мадона от Мулен“, над барелефа: „Смъртта на Девата“

Статуята на Черната мадона представлява седнала на трон Дева Мария; в нейната лява ръка се вижда остатък от счупена в наше време лилия; с дясната си ръка прегръща своя син, седящ на коленете ѝ. В едната си ръка той държи евангелие пред гърдите си, а с другата благославя. Тази статуя е донесена от Светите земи от синьор дьо Бурбон и той я предлага на крал Луи IX. Статуята на Девата на престола датира от XI век. В наше време тя се намира в параклиса на църквата, над забележителния барелеф от боядисано дърво, представляващ Смъртта на Девата.

В архива на Мулен е съхранено отбелязване за удивително чудо, когато статуята на Дева Мария защитава Мулен от пожар.

Триптих на Муленския майстор

Истинско съкровище в катедралата е знаменитият триптих „Богородица в слава“ (ок. 1501 г.) – произведение на Муленския майстор. Триптихът е изпълнен по заповед на херцог Пиер II дьо Бурбон и неговата съпруга Ан дьо Божьо за Колегиалната църква на Мулен или, по мнение на други изкуствоведи, за личния параклис на херцозите. Централната секция на триптиха представлява Богородица, а на двата странични панела са изобразени дарителите, стоящи на колене в присъствие на своите свети покровители, както и дъщерята на херцога Сюзана дьо Бурбон: до бурбонския херцог Пиер II е изобразен свети Петър, а до Анна Френска и нейната дъщеря – света Анна. Дева Мария е представена седнала на трон, а на колената ѝ е Младенецът Иисус. Тя е обкръжена от 14 ангели, разпределени от двете страни. Два ангела поддържат короната над главата ѝ, шест гледат към нея с благоговение, а два други, в ниската част на панелите, държат свитък: един ангел с пръсти сочи към свитъка, а вторият – към Мария, говорейки че този текст се отнасяза нея. Надписът на латиница ни напомня за главната роля на Дева Мария според католицизма: „Hæc est illa de qua sacra canunt eulogia, sole amicta, Lunam habens sub pedis, Stellis meruit coronare duodecim“ („Това е тази, която възпяват в свещени славословия, облечена в слънце и под нейните крака е луната; тя е достойна да бъде увенчана с дванадесет звезди.“ Откровение XII, 1)

Муленски триптих „Богородица в Слава“

Оплакване на Христос

Оплакването на Христос

Криптата, разположена под Главния олтар на катедралата, в днешно време служи за място погребване на епископите на Мулен. В тази крипта се намират и гробовете на първата и втората съпруги на херцог Жан II Бурбон, Жана дьо Валоа (1435 – 1482) (починала през 1482 г.) и Екатерина д'Арманяк (починала през 1487 г.), както и са погребани сърцата на бурбонските херцози Жан II и Пиер II дьо Бурбон^[1].

Скулптурна група в стил Пламтяща готика „Оплакването на Христос“ изначално е пристроена към Главния олтар, заменяйки първоначалния надгробен паметник, разрушен през Великата френска революция през 1793 г. По документи е невъзможно да се установи произходът на тази група и се предполага, че е пренесена от старата църква на Ордена на кармелитите в Мулен^[2]. В наше време скулптурната група е поставена в странична капела на катедралата.

Стъклописи

Витраж „Света Екатерина“

Сред стъклописите най-забележителен е този на св. Екатерина, създаден 16 век. Тя държи книга и дълъг меч и е стъпила върху мъж с тюрбан, вероятно император Максенций. От всяка страна на сверицата прозорецът е разделен на две части, където съгласно готическата традиция стоят дарителите-принцове с техните светци. Най-вдясно виждаме Жан II дьо Бурбон на колене. До него са св. Карл Велики и Йоан Кръстител - негов покровител. В следващото отделение е братът на Жан, Шарл - кардинал дьо Бурбон. От другата страна на св. Екатерина, отляво, е изобразена Катерина д'Арманяк, втората съпруга на Жан II, коленичила, със сключени ръце, държаща броеницата си. Зад нея стои Св. Ана, преподаваща четене на Девата. В другото отделение е Ан дьо Божьо, гледаща в молитвена поза. До нея е коленичил съпругът ѝ херцог Пиер II дьо Бурбон, а до тях са дъщеря им Сузана и синът им Шарл, който умира в ранна детска възраст; над тях се явява ангел. В горната си част прозорецът е разделен на пет отделения, които представляват сцени от живота на св. Екатерина, отляво и отдолу: светицата се опитва да убеди в правотата си император Максенций; тя дискутира Александрия с оратори. В центъра, преди да бъде доведена до ешафода, тя се моли на Бога, а колелото се чупи толкова силно, че убива четирима езичници; отгоре, вляво, е обезглавяването ѝ; пет ангела вземат главата и тялото на светицата и го понасят към небето.

Източници

1. Simon Coiffer de Moret, Histoire du Bourbonnais et des Bourbons qui l'ont possédéиздателство=L.G.Michaid.1816
2. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.том.5

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Муленский собор“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​