Музикология, в България и в много други европейски страни е прието да се нарича Музикознание (от гръцки: μουσική = „музика“ and λόγος = „дума“ или „разум“, на английски: musicology) е сложна наука в музикалното изкуство, която изучава произходът и историческото развитие на музиката, теорията на музикалните елементи, както и общи проблеми в музикалното изкуство, появили се в процеса на неговото развитие.
Музикознанието включва различни и много специфични отрасли като:
- теория на музиката, появила се паралелно с музикалната практика;
- история на музиката, засягаща проблематиката, свързана с историческите процеси в развитието на музикалното изкуство;
- етномузикология, засягаща проблематиката на народното творчество;
- музикална критика;
- музикална акустика;
- инструментознание;
- оркестрация;
- музикална психология;
- музикална естетика.
Музикознанието е академична наука, която се изучава в музикално-теоретичните факултети на музикалните академии, а музикантите, които завършват тази специалност се наричат музиковеди.
По проблематиката на музикалното изкуство се занимават композиторите от т.нар. „Първо поколение“, като Добри Христов събира от всички краища на страната ни българско народно творчество, научно и обосновано го описва в сборник „Българско народно творчество“.[1].
Първият български професионален музиковед е [2] проф. Стоян Брашованов, който през 1923 година защитава в Лайпцигския университет докторска дисертация, посветена на българския музикален фолклор и по-специално неравноделните тактове.
В България Музикознанието се обособява като отделна научна специалност в музикално – теоретичните факултети на двете музикални академии – Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, както и в Института по музикознание в БАН.
Сред известните музиковеди и преподаватели в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ са проф. Лада Брашованова, Дора Георгиева – Маринска, проф. Камен Попдимитров, проф. Иван Пеев, проф. Иван Хлебаров, проф. Киприяна Беливанова, проф. Елена Стоянова, проф. Пенчо Стоянов, Звезда Йонова, проф. Нева Кръстева; в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство: проф. Асен Диамандиев, проф. Здравко Манолов, проф. Пенка Минчева, проф. Дора Славчева, проф. Пламен Арабов, проф. Мария Самоковлиева, доц. Василка Имандиева, проф. Юлиян Куюмджив, Аделина Калудова, Велина Варимезова, Мария Бояджиева – Луизова.
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
