Молекулната физика е раздел от физиката, който изучава физичните свойства на телата, като разглежда техния молекулен строеж. Задачите на молекулната физика се решават с методите на физическата статистика, термодинамиката и физическата кинетика (микроскопична теория на процесите в неравновесни среди), те са свързани с изучаването на движението и взаимодействията между съставните частици на физическите тела (атомите, молекулите, йоните).

История

Първият оформил се раздел от молекулната физика е кинетичната теория на газовете. Чрез работите на Джеймс Кларк Максуел, Лудвиг Болцман, Уилард Гибс в процеса на нейното развитие била създадена класическата статистическа физика.

Количествените представи за взаимодействие между молекулите (междумолекулни сили) започнали да се развиват в теорията на капилярните и повърхностните явления. Класическите работи, написани от Пиер-Симон Лаплас (1806), Томас Йънг (1805), Симеон Дени Поасон, Карл Фридрих Гаус (1830—1831) и други са положили началото в тази област. Междумолекулните взаимодействия започват да се отчитат от Ван дер Ваалс (1873) при обяснението на физическите свойства на реалните газове и течности.

В началото на XX век молекулната физика встъпва в нов етап на развитие. В работите на Жан Батист Перен и Теодор Сведберг (1906), Михаил Смолуховски и Алберт Айнщайн (1904—06), посветени на брауновото движение на микрочастици били получени доказателства за съществуването на молекулите.

С методите на рентгенов структурен анализ (а впоследствие и с използване на електронни и неутронни методи за анализ) били изучени структурата на твърди тела и течности нейното изменение при протичане на фазови преходи и изменение на температурата, налягането и други параметри. С развитието на квантовата механика се постигат успехи в разбирането на междуатомните взаимодействия — в работите на Макс Борн, Фриц Лондон и Питър Дебай. Теорията на преходите от едно агрегатно състояние в друго, започната от Ван дер Ваалс и Уилям Томсън (лорд Келвин) и развита по-късно в работите на Гибс (края на XIX век), Лев Ландау и Макс Фолмер (30-те години) и техните последователи, се превръща в съвременната теория за фазообразуването — важен самостоятелен раздел от физиката. Обединяването на статистически методи със съвременните представи за структурата на веществото в работите на Яков Френкел, Хенри Ейринг (1935—1936), Джон Бернал и други води до развитието на молекулната физика на течните и твърдите тела.

Раздели

Кръгът от въпроси, предмет на молекулната физика, е много широк. В нея се изучават: строежът на веществото и настъпващите в него изменения под влияние на външни фактори (налягане, температура, електромагнитно поле), явленията на пренос (дифузия, топлопроводност, вискозитет), фазово равновесие и процеси на фазови преходи (кристализация, топене, изпарение, кондензация), критично състояние на веществото, повърхностни явления на границите на различни фази.

Развитието на молекулната физика през годините е довело до отделянето от нея в самостоятелни раздели на: статистическата физика, физическата кинетика, физиката на твърдото тяло, физикохимията, молекулярната биология. Въз основа на общите теоретични положения на молекулната физика тласък в развитието си са получили физиката на металите, физиката на полимерите, физиката на плазмата, физиката на кристалите, физикохимията на дисперсните системи и повърхностните явления, теориите за пренос на маса и топлопренос, физико-химическата механика. При цялото това различие на обекти и методи на изследване обаче се запазва главната идея на молекулната физика – описание на макроскопичните свойства на веществото въз основа на микроскопичната (молекулна) картина на неговия строеж.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Молекулярная физика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.