From Wikipedia, the free encyclopedia
„Млада гвардия“ (на руски: „Молодая гвардия“) е младежка нелегална организация в град Краснодон, Луганска област, Съветска Украйна, участвала в съпротивително движение на територията на СССР, окупирана от Нацистка Германия по време на Втората световна война. Участниците в организацията са наричани младогвардейци.
Действали са в периода септември – декември 1942 г. През януари-февруари 1943 г. голяма част от тях са арестувани, мъчени и умъртвени от германските окупационни власти.
Германската окупация на Краснодон започва на 20 юли 1942 г. Градът е освободен от Червената армия на 14 февруари 1943 г.
Нелегални младежки групи възникват скоро след окупирането на града. В тях влизат оказали се в Краснодон бойци от Червената армия – войници (Евгений Мошков, Иван Туркенич, Василий Гуков) и матроси (Дмитрий Огурцов, Николай Жуков, Василий Ткачов).
В края на септември младежките групи се обединяват в организацията „Млада гвардия“. Командир на организацията става Иван Туркенич. До днес остава неизвестно кой е бил комисар (традиционна длъжност на политически ръководител в Червената армия).
Членове на щаба са Иван Земнухов – началник на щаба, Георгий Арутюнянц (информация), Олег Кошевой (сигурност), Василий Левашов (командир на централната група), Сергей Тюленин (командир на бойна група). По-късно в щаба са включени Уляна Громова и Любов Шевцова. Значителна част от младогвардейците са комсомолци, временни комсомолски удостоверения са печатали в печатницата на организацията заедно с позивите.[1]
Ръководителите на „Млада гвардия“ установяват връзка с нелегалната група в града на ВКП (б), създадена през август същата година и ръководена от Филип Лютиков и заместника му Николай Бараков, които впоследствие осъществяват политическото ръководство на младежката организация.
„Млада гвардия“ изготвя и разпространява над 5 хиляди позива. Нейните членове участват наред с нелегалните комунисти в извършваните диверсии в електромеханични работилници. Устройват подпалване на зданието на трудовата борса, където се съхраняват списъци на хората, определени за извозване в Третия райх, като спасяват около 2000 души от изпращане в Германия.
Младогвардейците се готвят също да организират въоръжено въстание в Краснодон, за да разбият германския гарнизон и да се присъединят към настъпващите части на Червената армия.
Издирването от германците на бойци от съпротивата се активизира, след като младогвардейци извършват дръзко нападение на германски автомобили с новогодишни подаръци.
На 1 януари 1943 г. са арестувани Е. Мошков и Виктор Третякевич, не успели надеждно да скрият торбите с подаръците. На 2 януари е арестуван И. Земнухов, опитал се да помогне на другарите си. Г. Почепцов (младогвардеец) и баща му В. Громов донасят за известните им комсомолци и комунисти, като Почепцов съобщава имена на известни му членове „Млада гвардия“. На 5 януари полицията започва масови арести, които продължават чак до 31 януари.
До 1959 г. е считано, че младогвардейците е издал В. Третякевич, член на „Млада гвардия“, който не бил издържал мъченията според показания на следователя от полицията М. Кулешов. По присъда на военен трибунал в Краснодон са разстреляни Г. Почепцов, В. Громов и М. Кулешов на 19 септември 1943 г. През 1959 г. при нов съдебен процес се изяснява, че В. Третякевич е станал жертва на злепоставяне от М. Кулешов.
Организацията наброява около 110 участници – юноши и девойки, най-младият от които е на 14 години.
На 15-16 и 31 януари 1943 г. окупантите хвърлят в шахта № 5 общо 71 души (някои живи, някои разстреляни) – младогвардейци и членове на нелегалната партийна организация. На 9 февруари край гр. Ровенки са разстреляни 5 души (вкл. О. Кошевой и Л. Шевцова), още 4 души са разстреляни в други райони. Всички младогвардейци пред смъртта са подлагани на мъчения и изтезания.
Известна е съдбата на още 12 членове на организацията. До края на войната 4 души участват в нея и загиват (включително командирът И. Туркенич), а други доживяват нейния край – от тях повечето участвали в бойни действия като партизани и/или бойци от редовната армия на фронта.
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 13 септември 1943 г. на младогвардейците Уляна Громова, Иван Земнухов, Олег Кошевой, Сергей Тюленин, Любов Шевцова посмъртно е присвоено званието герой на Съветския съюз. По-късно (5 май 1990) с това звание посмъртно е удостоен също командирът Иван Туркенич.
Редица участници на „Млада гвардия“ са наградени със съветски ордени и медали:
С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 13 декември 1960 г. оневиненият Виктор Третякевич посмъртно е награден с орден „Отечествена война“ 1-ва степен.
Първите сведения за краснодонската нелегална организация „Млада гвардия“ излизат във фронтовия вестник „Сын отечества“ от 18 април 1943 г., а после и във вестниците „Социалистическая родина“ и „Ворошиловградская правда“.
Първите съветски журналисти, написали през 1943 г. книга за подвига на „Молодая гвардия“ и нейния ръководител Олег Кошевой, са Владимир Лясковский и Михаил Котов.
На подвига на младогвардейците е посветен романът „Млада гвардия“ (1945, 1951) на Александър Фадеев, благодарение на който те получават международна известност. Пресъздадени са действителни събития, запазени са истинските фамилии на повечето действащи лица - комунист, младогвардейци, техни роднини, помагачи и др. Книгата съдържа стихове на Олег Кошевой (гл. 47) и Иван Земнухов (гл. 10), текста на клетвата (гл. 36) и на позивите (гл. 39). Има обаче и много измислени (често - събирателни) персонажи и сцени, например образите на полицая Игнат Фомин, нелегалния Матвей Шулга, младогвардееца Евгений Стахович, макар и в някаква степен да имат свои прототипи. Авторът получава за романа ордените „Ленин“ и „Червено знаме“ и Сталинска награда първа степен.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
