Михаил I Рангаве
From Wikipedia, the free encyclopedia
Михаил I Рангаве (на гръцки: Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές) е византийски император от 811 до 813 г.
| Михаил I Рангаве | |
| византийски император | |
.jpg) Монетно изображение на Михаил I Рангаве | |
| Роден |
около 770 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Турция |
| Религия | православие |
| Управление | |
| Период | 2 октомври 811 – 11 юли 813 |
| Предшественик | Ставракий |
| Наследник | Лъв Арменец |
| Семейство | |
| Род | Арабска династия |
| Баща | Теофилакт Рангаве |
| Съпруга | Прокопия |
| Деца | Теофилакт Рангаве Игнатий Константинополски |
| Михаил I Рангаве в Общомедия | |
Произход и възкачване
Той е син на дребен благородник, патриция Теофилакт Рангаве, друнгарий (адмирал) на Егейската флота. Михаил Рангаве се жени за Прокопия, дъщерята на император Никифор I Геник и получава дворцовата длъжност куропалат.
След смъртта на Никифор I в поражението при Върбишкия проход престола е зает от неговия син Ставракий, който е смъртно ранен в сражението и скоро е принуден да абдикира в полза на Михаил Рангаве, коронован за император на 2 октомври 811 г.
Управление
Вътрешна политика
Поддържан от традиционалистите в църквата, начело с Теодор Студит, Михаил I Рангаве предприема репресии срещу иконоборците в империята. Михаил I проявява великодушие и щедрост, докато е на трона – намалява данъците, повишени при Никифор I Геник, и започва да раздава пари на знатните, армията и духовенството, за да спечели тяхната подкрепа, но това скоро разстройва финансите на държавата.
Външна политика
Контрол над Италия
През 812 г. прави политическа отстъпка като признава императорската титла на Карл Велики в замяна на контрола над Венеция и други градове по адриатическото крайбрежие на Италия.
Конфликт с България и сваляне
Въпреки неизгодното положение на империята, Михаил I Рангаве продължава конфликта с България. По съвет на Теодор Студит императорът отхвърля предложението на хан Крум за мирно споразумение. В отговор на това в края на 812 г. Крум превзема крепостта Месемврия и настъпва в Тракия. На следващата година Михаил I предприема поход срещу българите. Първоначално постига известни успехи, но на 22 юни 813 г. понася тежко поражение в битката при Версиникия, вероятно поради измяна на голяма част от войските му, които напускат сражението водени от стратега Лъв Арменец.
Рангаве губи доверието на армията и няколко седмици по-късно Лъв Арменец се обявява за император. Михаил Рангаве е детрониран и изпратен в манастир на остров Проте в Мраморно море, където остава до края на живота си.
Смърт и наследници
Умира като монах на 11 януари 844 г., след около 30 години в плен. Тъй като е прието, че евнух не може да бъде законен василевс, синовете на бившия император са скопени, с което губят претенциите си за трона. Един от тях по-късно става патриарх на Константинопол под името Игнатий.
Деца
От жена си Прокопия има потомците:
- Горго, дъщеря
- Теофилакт Рангаве (съимператор)
- Никита, бъдещият патриарх Игнатий I Константинополски
- Ставракий
- Теофано, дъщеря
Външни препратки и литература
- Михаил I Рангаве (811 – 813)
- Leslie Brubaker, John F. Haldon: Byzantium in the Iconoclast era. c. 680 – 850. A History. Cambridge University Press, Cambridge u. a. 2011, ISBN 978-0-521-43093-7.
| Ставракий | → | император на Византийската империя (811 – 813) | → | Лъв V Арменец |
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.