Михаел Кьолмайер

Михаел Кьолмайер (на немски: Michael Köhlmeier) е австрийски писател, драматург и музикант. Автор е на романи, разкази, пиеси, стихотворения и радиодрами.

Михаел Кьолмайер Michael Köhlmeier
Михаел Кьолмайер през 2017 г.
Роден	15 октомври 1949 г. (75 г.) Хард, Австрия
Професия	писател, драматург, поет
Националност	Австрия
Жанр	роман, разказ, пиеса, стихотворение
Награди	„Рауризка литературна награда“ (1983) „Австрийска награда за художествена литература“ (2007)
Уебсайт	Страница в IMDb
Михаел Кьолмайер в Общомедия

Биография и творчество

Михаел Кьолмайер учи от 1963 до 1970 г. в хуманитарната гимназия във Фелдкирх.^[1] От 1970 до 1976 г. следва политология и германистика в Марбургския университет. Завършва с държавен изпит и теза върху „австрофашизма“. От 1977 до 1980 г. започва второ следване по математика и философия в Гисен.^[1]

В началото на 70-те години Кьолмайер си създава известност като писател с радиопиеси в Австрийското радио и с кратки прозаични текстове. Получава и първото си отличие: поощрителната „Рауризка литературна награда“ (1974)

През 1972 г. Кьолмайер основава музикално дуо, което има голям успех в Австрия.^[1]

След 1980 г. създава обемисто романово творчество, наред с редица по-кратки текстове и фейлетони. Романите му се публикуват отчасти и като аудиокниги, напр. „Мадалин“ (Madalyn) (2010).

Успех имат и неговите излъчени по радиото свободни преразкази на антични митове и библейски истории, които по-късно излизат и като книги.

Творби на Кьолмайер са преведени на френски, гръцки, корейски, румънски, словенски, испански и турски.

През 1981 г. Михаел Кьолмайер се жени за писателката Моника Хелфер. Имат четири деца, като през 2003 г. дъщеря им Паула загива при злополука на 21-годишна възраст. През 2008 г. Кьолмайер пресъздава нейната смърт в разказа „Идилия с давещо се куче“ („Idylle mit ertrinkendem Hund“).

Михаел Кьолмайер и Моника Хелфер живеят в Хоенемс.

Библиография

• Der Peverl-Toni und seine abenteuerliche Reise durch meinen Kopf, 1982
• Moderne Zeiten, Roman, 1984
• Die Figur. Die Geschichte von Gaetano Bresci, Königsmörder, 1986
• Spielplatz der Helden, 1988
• Die Musterschüler, Roman, 1989
• Bleib über Nacht, 1993
• Die Leute von Lech, 1994
• Sunrise, Erzählung, 1994
• Telemach, Roman, 1995
• Dein Zimmer für mich allein, 1997
• Der Unfisch, 1997
• Trilogie der sexuellen Abhängigkeit, 1997
• Kalypso, Roman, 1997
• Bevor Max kam, Roman, 1998
• Calling, Eine Kriminalgeschichte, 1998
• Die Nibelungen, (neu erzählt), 1999
• Das große Sagenbuch des klassischen Altertums,
• Der traurige Blick in die Weite, Geschichten von Heimatlosen, 1999
• Geschichten von der Bibel. Von der Erschaffung der Welt bis Josef in Ägypten, 2000
• Geh mit mir, 2000
• Der Menschensohn, Die Geschichte vom Leiden Jesu, 2001
• Vom Mann, der Heimweh hatte, Zehn Erzählungen, 2002
• Der Tag, an dem Emilio Zanetti berühmt war, 2002
• Shakespeare, (neu erzählt), 2004
• Roman von Montag bis Freitag, 38 Stories, 2004
• Der Spielverderber Mozarts, Novelle, 2006
• Abendland, Roman, 2007
• Idylle mit ertrinkendem Hund, 2008
• Rosie und der Urgroßvater (mit Monika Helfer), 2010
• Madalyn, Roman, 2010
• Das Sonntagskind – Märchen und Sagen aus Österreich, 2011
• Die Abenteuer des Joel Spazierer, Roman, 2013
• Zwei Herren am Strand, Roman, 2014
• Drei Depeschen gegen den Krieg, 2015
• Das Mädchen mit dem Fingerhut, Roman, 2016
• Wer hat dir gesagt, dass du nackt bist, Adam? Mythologisch-philosophische Verführungen, (mit Konrad Paul Liessmann), 2016
• Der Mensch ist verschieden. Dreiunddreißig Charaktere, (mit Monika Helfer), 2017
• Der Mann, der Verlorenes wiederfindet, Novelle über Antonius von Padua, 2017

Награди и отличия

• 1974: „Рауризка литературна награда“ (поощрителна)
• 1976: Nachwuchsstipendium für Literatur des Bundesministerium für Unterricht und Kunst
• 1983: „Рауризка литературна награда“
• 1988: „Награда Йохан Петер Хебел“
• 1993: „Награда Манес Шпербер“
• 1993: ORF-Hörspielpreis, für Theorie der völligen Hilflosigkeit
• 1996: Buchprämie des Bundesministeriums für Unterricht und Kunst
• 1996: „Награда Антон Вилдганс“
• 1997: „Награда Гримелсхаузен“ für Telemach
• 2001: Preis des Vorarlberger Buchhandels
• 2007: „Немска награда за книга“ (финалист) mit Abendland
• 2007: „Австрийска награда за художествена литература“
• 2007: Goldenes Verdienstzeichen des Landes Wien^[2]
• 2008: „Награда Бодензе“, für Abendland und sein literarisches Gesamtwerk
• 2010: Kröte des Monats November, für Rosie und der Urgroßvater (mit Monika Helfer)
• 2011: „Австрийска награда за детско-юношеска книга“ für Rosie und der Urgroßvater
• 2014: „Награда Валтер Хазенклевер“
• 2014: Toni-Russ-Preis
• 2014: Longlist beim Deutschen Buchpreis, mit Zwei Herren am Strand
• 2015: „Награда на ЛитераТур Норд“
• 2015: „Дюселдорфска литературна награда“
• 2016: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst I. Klasse^[3]
• 2016: „Австрийска награда за книга“ (номинация)
• 2017: „Награда Мари Луизе Кашниц“
• 2017: „Литературна награда на Фондация „Конрад Аденауер““

Източници

1. Ulrike Längle Narrare necesse est. Leben als Erzähler, Erzählen als Überleben, Hrsg. Günther A. Höfler, Robert Vellusig, Sammelwerk: Michael Köhlmeier, Droschl, Graz u. Wien, 2001
2. Wiener Auszeichnungen für Gerhard Rühm und Michael Köhlmeier Rathauskorrespondenz
3. Ehrenkreuz für Köhlmeier und Helfer, orf.at, Artikel vom 8. März 2016

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Михаел Кьолмайер
• ((de)) Биографични данни за Михаел Кьолмайер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Михаел Кьолмайер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Михаел Кьолмайер в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Михаел Кьолмайер в Австрия-форум
• ((de)) Михаел Кьолмайер в Die LYRIKwelt
• ((de)) Михаел Кьолмайер в Personensuche
• ((en)) Михаел Кьолмайер в Internet Movie Database