Цезония

Милония Цезония (на латински: Milonia Caesonia) е четвъртата жена на Калигула, майка на неговата единствена дъщеря Юлия Друзила.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Цезония.

---

Цезония Milonia Caesonia
римска императрица
Милония Цезония от Promptuarii Iconum Insigniorum
Родена	7 г.
Починала	24 януари 41 г. (34 г.) Палатин, Италия
Управление
Период	40 – 41 г.
Предшественик	Лолия Павлина
Наследник	Валерия Месалина
Семейство
Род	Юлиево-Клавдиева династия
Баща	неизв.
Майка	Вистилия
Братя/сестри	Гней Домиций Корбулон Публий Суилий Руф Квинт Помпоний Секунд Публий Калвизий Сабин Попмоний Секунд
Съпруг	неизв. Калигула
Деца	Юлия Друзила
Цезония в Общомедия

Произход

Бащата на Милония не е известен. Майка ѝ се казва Вистилия и произхожда от сенаторското съсловие. Нейният баща и брат последователно са претори при управлението на Октавиан и Тиберий. Брат ѝ е приятел с Друз Стари, а през 32 г. изпада в немилост и се самоубива.

Вистилия се е омъжва шест пъти. От различните си съпрузи има 7 деца. Милония е едно от тези деца. Скоро след нея се роажда и бъдещият римски пълководец Гней Домиций Корбулон^[1], който е баща на Домиция Лонгина, която през 70 г. става съпруга на по-късния император Домициан.

Римска императрица

По времето, когато среща Калигула, Цезония е била омъжена. От първия си брак има 3 деца. Не се отличавала нито с ум, нито с красота.^[2] Става любовница на Калигула около 39 г. Калигула се жени за нея през 40 г., в деня на раждането на своята единствена дъщеря.^[3]

Калигула я води при войската, заедно със себе си, облечена във военни дрехи.^[4] Имало слухове, че Цезония упоила мъжа си с любовна магия, която го довела до безумие^[5].

Убита е по време на успешния заговор на началника на преторианците Херей от 24 януари 41 г. За тази постъпка Херей е екзекутиран от император Клавдий. Другите участници в заговора са пуснати на свобода. Преди смъртта си проявила мъжество и достойнство и твърдяла, че е предупреждавала Калигула, но той не я е послушал.^[6]

Източници

1. Плиний Стари „Естествена история“ VII 4
2. Светоний "Животът на 12-те цезари", „Калигула“ 25
3. Дион Касий, „Римска история“, LIX, 23, 28
4. Йосиф Флавий, „Юдейски древности“, XIX 2, 4
5. Ювенал, „Сатири“, 616 – 617
6. Плутарх, „Сравнителни животописания“, „Марк Антоний“ 87

Вижте също

• Родословно дърво на Юлиево-Клавдиевата династия