Мецотинто

Мецотинто е техника в изобразителното изкуство, вид гравюра върху метал. При този процес на отпечатване образът се създава, като се извежда от тъмно към светло. Думата мецотинто идва от италиански mezzo-tinto (mezzo „полу“ и tinto „цвят“, „окраска“, „нюанс“), което означава „боядисан отчасти“.

Berceau

Техника

Мецотинто се счита за една от най-трудоемките техники в изобразителното изкуство^[1][2]. Техниката мецотинто може да бъде причислена към дълбокия печат.

При мецотинто повърхността на медна или цинкова метална плоскост се награпява плътно с инструмент, наречен кобилка. На този етап, покритата с мастило повърхност дава плътен черен отпечатък. На следващия етап художникът използва подходящ инструмент, с който полира участъци от предварително награпената повърхност така, че при по-нататъшното отпечатване по-грубите участъци дават по-тъмни нюанси на цвета. При отпечатването, плоскостта се покрива с мастило, след което се изтрива внимателно с длан. Най-гладко полираните участъци не задържат мастилото и дават светли до бели тонове.

Отделните цветове при техниката мецотинто се създават с отделни допълнителни плочи. В резултат на тази техника, създаваният образ сякаш изплува от чернотата на небитието.

Техниката на печатане мецотинто е измислена от Лудвиг фон Зийген (1609 – 1680). Най-ранната, оцеляла до днес, картина нарисувана по тази техника е от 1642 г. Най-големите майстори на мецотинтото за 20 век са Роберт Кипнис и Питър Илстед.

Галерия

• Примери за мецотинто
• 
  Опасният сън, Йохан Елиас Ридингер, ок. 1740
• 
  Деца хвърлят снежни топки, Уилям Уорд, 1785
• 
  Сър Уилям Хамилтън, Хенри Хъдсън, 1787
• 
  Дороти Джордан нее Бланд, Джон Джоунс
• 
  Дейвид Гарик като Ричард III, Джон Диксън, 1772.
• 
  Генерал Хорейшо Гейтс, 1778
• 
  Карл Линей, облечен като лапландец, Х. Кингсбъри, 1807
• 
  Генерал Джеймс Улф, 1776
• 
  Едуард Кинастън, Р.Б. Паркс, 1889
• 
  Карикатура на английската мода от 18 век, „макарони“, 1774
• 
  Общество на дамите-патриотки, Робърт Сейър, Джон Бенет, 1775