From Wikipedia, the free encyclopedia
Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.
| Международен ден на жената | |
 Плакат за Деня на жената, 8 март 1914 г. | |
| Празнува се от | жени от цял свят |
|---|---|
| Вид | Международен |
| Дата | 8 март |
| Свързан с | Ден на майката, Ден на детето, Международен ден на мъжа |
| Международен ден на жената в Общомедия | |
Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.
В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.
В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според някои българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.
Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.
Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.
Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война[1][2].
В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.
На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
При пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк загиват повече от 150 работнички. Инцидентът, с изключително висока смъртност, се приписва на липсата на мерки за сигурност.
На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.
Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия.[3]
През 1975 г., по време на Международната година на жената, Организацията на обединените нации започва да празнува 8 март като ООН Ден на жената. Две години по-късно, през декември 1977 г., Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която провъзгласява 8 март за Международен ден на жената, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в съответствие с техните исторически и национални традиции.[4]
През 2017 г. ООН отбелязва празника под мотото „Жените в променящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 г.“
В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, като Ден на жената и на майката.
.JPG)
Денят е официален празник в Афганистан,[5] Ангола,[6] Азербайджан,[7] Беларус,[8], Буркина Фасо, Камбоджа,[9] Китай,[10], Куба[11] Грузия,[12] Гвинея Бисау, [5] Еритрея,[5], Казахстан,[13] Киргизстан,[14] Лаос,[15] Северна Македония, Мадагаскар,[16] Молдова,[17] Монголия,[18] Непал (само за жени),[5] Русия,[5] Таджикистан,[5] Туркменистан,[5] Уганда,[5] Украйна,[5] Узбекистан,[19] Виетнам,[20] и Замбия[21].
В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сестри, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.
Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития (www.internationalwomensday.com).
| Година | Тема[22][23] |
|---|---|
| 1996 | Честваме миналото, правим планове за бъдещето |
| 1997 | Жените на масата на мира |
| 1998 | Жените и правата на човека |
| 1999 | Свят без насилие срещу жените |
| 2000 | Жени, обединени за мир |
| 2001 | Жени и мир: Жени, които управляват конфликти |
| 2002 | Афганистанските жени днес: реалности и възможности |
| 2003 | Равенство между половете и Целите на хилядолетието за развитие |
| 2004 | Жените и ХИВ/СПИН |
| 2005 | Равенство между половете след 2005 г.; Изграждане на по-сигурно бъдеще |
| 2006 | Жените във вземането на решения |
| 2007 | Прекратяване на безнаказаността за насилието срещу жени и момичета |
| 2008 | Инвестиране в жени и момичета |
| 2009 | Жени и мъже, обединени за прекратяване на насилието срещу жени и момичета |
| 2010 | Равни права, равни възможности: напредък за всички |
| 2011 | Равен достъп до образование, обучение и наука и технологии: път към достоен труд за жените |
| 2012 | Овластяване на жените в селските райони, прекратяване на бедността и глада |
| 2013 | Обещанието е обещание: Време е за действие за прекратяване на насилието срещу жени |
| 2014 | Равенството за жените е напредък за всички |
| 2015 | Овластяване на жените, овластяване на човечеството: Представете си! |
| 2016 | Планета 50 – 50 до 2030 г.: Да направим стъпката към равенство между половете |
| 2017 | Жените в променящия се свят на работата: Планета 50 – 50 до 2030 г |
| 2018 | Времето е сега: Селски и градски активисти трансформират живота на жените |
| 2019 | Мислим равнопоставено, изграждаме интелигентно, правим нововъведения за промяна |
| 2020 | „Аз съм Поколение Равенство: Осъществяване на правата на жените“ |
| 2021 | Жени в лидерството: Постигане на бъдеще на равнопоставеност в свят на COVID-19 |
| 2022 | Равенството между половете днес за устойчивост утре |
На Осми март е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
