From Wikipedia, the free encyclopedia
Медийна прозрачност е концепцията за определянето как и защо дадена информация се разпространява по различни медийни канали. Тя е необходима, за да се даде възможност на членовете на обществото да си изградят мнение за стойността, която им носи информацията, идеите и мненията, разпространявани от медиите.[1]
В изследванията на комуникацията една медия се разглежда като прозрачна тогава, когато:
Други аспекти на медийната прозрачност включват документация под отворен код, открити срещи с аудиторията, свобода на словото и законодателни инициативи, одити и предоставяне на информация за изразходване на средствата, допитване до рецензенти, и други.
В изследване от 2003 година на Института за ПР и ИПРА, в рамките на Кампанията за медийна прозрачност, се открояват осем фактора, които влияят върху прозрачността в медиите:
В своята Препоръка № R(94),[1] Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва включването в националните законодателства на страните-членки на различни специфични мерки, гарантиращи прозрачността на електронните медии и пресата. Част от тези мерки са свързани с разкриване на информация при издаване на лицензи за радио и телевизия, други – с разкриване на информация като следствие от предоставянето на такива лицензи, трети касаят властите, отговарящи за осигуряването на прозрачност при експлоатирането на службите за радио и телевизия. В сектора на печата, се предлага прозрачността в областта на печата да бъде гарантирана с разкриване на информация в следните пет категории:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.