италианска принцеса и ландграфиня на Хесен–Касел From Wikipedia, the free encyclopedia
Мафалда Мария Савойска, родена Мафалда Мария Елизабета Анна Романа Савойска (на италиански: Mafalda Maria Elisabetta Anna Romana di Savoia; * 19 ноември 1902, Рим, Кралство Италия; † 28 август 1944, концетрационен лагер Бухенвалд, Германска империя), е принцеса на Савоя, принцеса на Етиопия, принцеса на Албания и чрез брак титулярна ландграфиня на Хесен–Касел (1940 – 1944), сестра на българската царица Йоанна.
Мафалда Савойска | |
титулярна ландграфиня на Хесен–Касел | |
Родена | Мафалда Мария Елизабета Анна Романа Савойска
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Кронберг им Таунус, Федерална република Германия |
Религия | Католическа църква |
Управление | |
Период | 28 май 1940 – 28 август 1944 |
Предшественик | Маргарита Пруска |
Наследник | титла влязла в Дом Хесен |
Други титли | принцеса на Савоя; принцеса на Етиопия; принцеса на Албания |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хесенски род, Савойска династия |
Баща | Виктор Емануил III Савойски |
Майка | Елена Петрович-Негош |
Братя/сестри | Умберто II Савойски Мария Франческа Савойска Йоланда Маргарита Савойска Йоанна Българска |
Мафалда Савойска в Общомедия |
Мафалда е второто дете на италианския крал Виктор Емануил III (* 1869, † 1947), от Савойската династия, и на черногорската принцеса Елена Петрович Негош (* 1873, † 1952). Нейни дядо и баба по бащина линия са кралят на Италия Умберто I и Маргарита Савойска, а по майчина – черногорският княз, а по-късно крал Никола I Петрович-Негош и княгиня Милена Вукотич. Тя е първа братовчедка на югославския крал Александър I Караджорджевич.
Има един брат и три сестри:
Мафалда Мария Елизабета Анна Романа, по прякор Мути, е с послушен характер. Наследява от майка си Елена Черногорска чувството за семейство, човешките ценности, страстта към музиката и изкуството. Детството си прекарва в семейна среда до майка си и сестрите си Джована, Йоланда и Мария Франческа, а ваканциите – в Сант Анна ди Валдиери, в Кралския замък в Ракониджи и в Сан Росоре (до Пиза) с цялото семейство. По време на Първата световна война със сестрите си тя следва майка си при честите ѝ посещения при войници и болници, като по този начин се включва в дейностите на майката за комфорт и грижи за войските.
След първоначално неодобрение, също и поради религиозните различия (Мафалда е католичка), кралят дава съгласието си за брака ѝ с[1] германския принц Филип, ландграф на Хесен-Касел, лутеран, син на ландграф Фридрих Карл фон Хесен-Касел, който за няколко месеца от 1918 г. е крал на Финландия и Карелия. Двамата сключват брак в Кралския замък в Ракониджи на 23 септември 1925 г. Като сватбен подарък получават месоядно растение и селска къща, разположена между Париоли (днес квартал на Рим) и Вила Савоя, на която двойката дава името Вила „Поликсена“ в памет на принцеса Поликсена Кристина от Хесен-Ротенбург, втората съпруга на Карл Емануил III Савойски.
Това е периодът на възхода на фашизма в Италия, гледан със симпатия от Мафалда. За раждането на децата ѝ Адолф Хитлер я награждава с кръста за заслуги (както на всички майки с многобройно потомство). Въпреки че не признава благородническите титли, нацистката партия дава на съпруга ѝ Филип ранг в СС и различни служби. През юни 1933 г. по предложение на Хитлер той поема поста на губернатор на Провинция Хесен-Насау.
През септември 1943 г., след подписването на примирието със Съюзниците, германците организират разоръжаването на италианските войски. Пиетро Бадолио и кралят преместват столицата на юг. Мафалда, която заминава за София, за да помогне на сестра си Йоанна, чийто съпруг Борис III умира, не е уведомена за опасностите, може би от страх, че ще уведоми съпруга си, който е под заповедите на Фюрера. Тя научава за примирието, докато е в Румъния. Информирана е за това при пътуването си на връщане, на ЖП гарата в Синая, посред нощ, от румънската кралица Елена, която нарочно спира влака и се опитва да я накара да се откаже от връщането в Италия – съвет, който Мафалда не последва.
След погребението на своя девер Борис III на 5 септември 1943 г. принцеса Мафалда решава да се върне в Рим, за да се присъедини към децата и семейството си, независимо от рисковете. Въпреки че е дъщеря на краля на Италия и е много близка до семейството си, тя също е и преди всичко германска гражданка, германска принцеса, съпруга на германски офицер, следователно е сигурна, че германците ще я уважават. След Синая първата спирка е италианското посолство в Будапеща. На 11 септември, след като напуска влака, принцесата взима самолет за Бари, с билет купен от италиански дипломати, но самолетът спира в Пескара. Осем дни принцесата остава в Киети, в Дворец „Масанджоли“ близо до Префектурата. С импровизирани средства на 22 септември 1943 г. тя успява да стигне до Рим точно навреме, за да види отново децата си, пазени във Ватикана от монсеньор Монтини (бъдещият папа Павел VI), с изключение на най-големия, Мориц, който вече е в Германия като баща си.
Сутринта на 23 септември Мафалда е внезапно извикана в германското командване в пълно спокойствие под предлог, че е пристигнало телефонно обаждане от съпруга ѝ от Касел в Германия. Всъщност това е капан: той вече е в концентрационния лагер Флосенбюрг. Въпреки че няма доказателства за действителна политическа измяна от страна на Филип фон Хесен-Касел, той е станал недолюбван от нацисткия режим, както като роднина на Савойците, които са свалили Бенито Мусолини, така и защото е смятан за съучастник в заговор срещу Хитлер. Мафалда незабавно е арестувана и качена на самолет за Мюнхен, след това е прехвърлена в Берлин и накрая е депортирана в концентрационния лагер Бухенвалд, където е затворена в барака №. 15 под псевдонима фон Вебер. Забранено ѝ е да разкрива самоличността си. За подигравка нацистите я наричат „Фрау Абеба“.
В лагера тя се радва на особено уважение: заема барака в края му заедно с бивш социалдемократически министър и съпругата му; има същата храна като офицерите от СС, която е много по-обилна и по-качествена от тази на другите интернирани. Като нейна съквартирантка е назначена Мария Рунан, свидетелка на Йехова[2], депортирана по религиозни причини; тя е много важна фигура за принцесата, която на смъртния си одър моли часовника да ѝ бъде даден на Мария в знак на благодарност. „Като я поставиха до Мафалда, СС бяха сигурни, че като я разпитат, тя ще докладва всичко, което принцесата ѝ е доверила“.[3][4]
Режимът, макар и привилегирован в сравнение с този на другите затворници, все пак е суров: животът в лагера и големите зимни студове я поставят на силни изпитания. Въпреки опита за секретност, прилаган от нацистите, се разпространява новината, че дъщерята на краля на Италия е в Бухенвалд. От свидетелствата научаваме, че италианските затворници са чували за затворената италианска принцеса и че италиански лекар, затворен там, ѝ е оказал помощ. Известно е също, че тя яде много малко и че когато може, се уверява, че малкото допълнителна храна, което получава, се раздава на онези, които имат най-голяма нужда от нея.[5]
През август 1944 г. Съюзническите войски бомбардират концентрационния лагер; бараката, в която принцесата е затворена, е разрушена и тя получава тежки изгаряния и различни контузии по цялото тяло. След като е извадена от развалините, Мафалда е положена на стълба, за да бъде транспортирана до малката къща, използвана като лазарет. По пътя забеляза двама италианци със зашитото на якетата си „И“. Тя дава знак да се приближат с ненаранената си ръка и им казва: „Италианци, умирам, помнете ме не като принцеса, а като вашата италианска сестра“.[6] Взета от депортираните Бруно Пратичело и Джовани Маркато[7], тя е хоспитализирана в лазарета на германците в концентрационния лагер, но без лечение състоянието ѝ се влошава. След четири дни мъки от раните ѝ започва гангрена и ръката ѝ е ампутирана. Операцията е много дълга. Още спяща, 41-годишната Мафалда е изоставена сама в стая, лишена от допълнителни грижи. Тя кърви до смърт, без да дойде в съзнание, в нощта на 28 август 1944 г.; изглежда, че малко преди смъртта си е казала на депортираните, които я спасяват:
„ | Чувствам, че ще ми бъде трудно да се възстановя, вие сте млади, можете да го направите… Ако късметът някога ви помогне да се върнете, направете ми един хубав подарък… поздравете децата ми Мориц, Хайнрих, Ото и Елизабета. Поздравете от мен цяла Италия от Алпите до Сицилия.[8] | “ |
Мнението на доктор Фаусто Пекорари, рентгенолог, интерниран в Бухенвалд, е, че Мафалда умишлено е била оперирана късно, макар и безупречно, за да бъде причинена смъртта ѝ. Методът на преувеличено дългите или забавени операции вече е бил прилаган в Бухенвалд и винаги е бил извършван от СС върху висши личности, от които са искали да се отърват.
Благодарение на намесата на бохемския свещеник на лагера, отец Йозеф Тил, тялото на принцесата не е кремирано, а е поставено в дървен ковчег и е погребано в общ гроб. Като идентификатор са добавени само номерът и надписът„ 262 eine unbekannte Frau“ („262, непозната жена“).
След няколко месеца седем италианци – Корадо Маняни, Антонио Митрано, Еразмо Пашуто, Антонио Руджеро, Апостоло Фуско и Джозуе Авалоне, бивши членове на Кралския флот на Джовани Коларуотоло и всички родом от Гаета, са заловени във военния склад в Пола след 8 септември През 1943 г. те са депортирани във Ваймар, където остават до юли 1945 г., когато са освободени от американците. В близост до лагера им се намира концентрационният лагер Бухенвалд, където научават, че принцеса Мафалда Савойска е била затворничка заедно с евреи и политици. След освобождението моряците от Гаета решават да отидат в Бухенвалд, за да потърсят принцесата и, затворени като нея в нацистките концентрационни лагери, веднага щом се освобождават, те успяват да намерят нейната анонимна гробница сред многото и се постарават да поставят идентификационен камък.
Доктор Фаусто Пекорари веднага след завръщането си в Триест лично отива в Рим, за да види кралския лейтенант принц Умберто, за да му съобщи тъжната новина за смъртта от убийството на принцеса Мафалда. Принцесата почива днес в малкото Хесенско гробище, в древния град Кронберг им Таунус близо до Франкфурт на Майн.
∞ 23 септември 1925 в Кралския замък в Ракониджи за Филип фон Хесен-Касел (* 6 ноември, 1896, Офенбах на Майн; † 25 октомври 1980, Рим), германски принц, титулярен херцог на Хесен, от когото има трима сина и една дъщеря:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.