Матфридите (на немски: Matfriede) са една от най-старите европейски благороднически фамилии. Произходът им е доказан от 8 век. Първо са наричани Герхардини (на граф Герхард, прародител на фамилията) или Адалхарди (на Адалхард, сенешал на император Лудвиг Благочестиви); тук се отнася за графовете на Графство Париж и Графство Мец, които често имат бракови връзки с Каролингите.
От Матфридите произлизат в директна (мъжка) линия Дом Шатеноа, от средата на 18 век династията Хабсбург-Лотаринги.
Към Матфридите принадлежат следните родове:
- Матфриди
- Дом Шатеноа
- Дом Лотарингия
- Дом Хабсбург-Лотаринги
- Дом Гизи
Герхардини/Адалхарди
- Герхард I граф на Париж, † 779, ∞ Ротруд
- Бего I, * 755/760, † 28 октомври 816, граф на Тулуза, граф на Париж 811–816; ∞ I NN, ∞ II 806 Алпаис, * 794, † 23 юли 852, игуменка на Saint-Pierre-le-Bas в Реймс 816-852, извънбрачна дъщеря на Лудвиг Благочестиви (Каролинги)
Графове на Мец
- Адалхард II, * 840/845, † 889/890, граф на Мец; ∞ NN дъщеря или племенница на Матфрид II, граф в Айфелгау
- Герхард I, * 870, X 22 юни 910, граф в Мецгау; ∞ 900 Ода, * 875/80, † 2 юли сл. 952, дъщеря на херцог Ото I, вдовица на крал Цвентиболд (* 870/871,† 13 август 900) (Лиудолфинги)
Връзка с Дом Шатеноа
- Герхард II, * 925/935, 963 граф на Мец
- Матфрид, 960 доказан
- Рихард, * 950, † 986, граф на Мец 965-986
- Аделхайд от Метц, * 970, † 19 май (или 7 септември) 1046 в манастир Еринген; ∞ I 985 Хайнрих „от Вормс“ (Салии), * 970, † 28 март сл. 28 септември 998/пр. 1000, граф на Вормс; ∞ II Херман граф в Бретахгау
- (I) Юдит, † 998
- (I) Конрад II (Свещена Римска империя), * 12 юли 990, † 4 юни 1039,
- (II) Герхард III от Хоенлое, * 1002, † 2 декември 1060, епископ на Регенсбург 1036-1060
- Detlev Schwennicke, Europäische Stammtafeln Band I.2 (1999) Tafel 204, darin benutzt:
- V. Châtelain, in: Jahrbuch der Gesellschaft für lothringische Geschichte und Alterstumskunde XIII, 1901
- Annales de la Société archéologique de Namur XXXVI, 1923
- Eduard Hlawitschka, Die Anfänge des Hauses Habsburg-Lothringen, 1969
- Severin Corsten, Die Grafen von Jülich unter den Ottonen und Saliern, in: Beiträge zur Jülicher Geschichte Nr. 45, Dezember 1978
- Stefan Weinfurter, Odilo Engels, Series Episcoporum Ecclesiae Catholicae Occidentalis V,1, Stuttgart 1984
- Winfried Glocker, Die Verwandten der Ottonen und ihre Bedeutung in der Politik. Studien zur Familienpolitik und zur Genealogie des sächsischen Kaiserhauses, Köln-Wien 1989
- Rüdiger E. Barth, Der Herzog von Lothringen im 10. Jahrhundert, Sigmaringen 1990